„Страст към власт”, евтина порно-продукция, предлагана от политическите среди у нас
Последно обновяване
30 Октомври 2013 в 16:06 ч.


Заглавно изображение на новината

Как да не се породи в съзнанието на човек представата за нискобюджетна порно продукция, когато наблюдава напъните на политическите субекти да спечелят народната любов? От едната страна стоят целокупните избиратели и, искат-не искат, им се налага да бъдат обект на кратко ухажване и продължително обладаване, по време на което рядко изпитват удоволствие. От другата – кандидатите за власт. В тази игра няма моногамност.

До скоро предложението беше да приемаме политическото обладаване на принципа – „да се редуват”. Първо „тези” в продължение на 4 години, след това „онези” - горе-долу със същата продължителност. Днес, обаче, ситуацията става различна. Нароилите се множество кандидати за власт в България на пръв поглед се борят помежду си, конкурират се с идеи, различна визия, „личности”. Но всички те са като излезли от един калъп, предложенията им не се различават, освен по стила на изричане, но това е несъществено. И понеже никой от тях няма потенциал да събере цялата народна любов, сякаш са се разбрали да заменят принципа „да се редуват” с нов – „да се изреждат”. Уж от любов към народа. А, всъщност, от страст към власт. И хората винаги са от страната на „булката”. Блокада! Няма измъкване.

Не ви ли се струва, че на обладавания народ най-после ще му писне и ще потърси спасение като масово насочи вота си към един субект? Преживявано е вече. А каквото и разочарование да е имало с времето, все пак от гледна точка на народа е за предпочитане стария принцип „да се редуват”, пред новия – „да му се изреждат”.
Политиката е твърде сериозно занимания, за да бъде сравнявана с евтина порно-продукция. Но как да не се изкуши човек да го направи, като огледа какво е засято на партийното поле в България? Порно филмите омръзват, дори на най-нахъсените почитатели. Много по-стабилна и привлекателна среда предоставя семейството.

Затова можем да си представим съюзът между политическата класа и избирателите по този начин. И тогава нещата се променят коренно. Е, пак има обладаване, и пак народът е от страната на „булката”, но има и привличане, съпричастност, гръб на който да разчиташ. Съюз, от който да се зачене и роди нещо добро. Общо, желано и чакано. Съюз, който дава относителен уют и бъдеще.

автор: Тихомир Църов


Щракни тук, за да коментираш новината