Със сектите „прохождахме”, с политиката „проглеждаме”
Последно обновяване
22 Октомври 2013 в 15:34 ч.


Заглавно изображение на новината

Началото на 90-те години. Демокрацията уж е настъпила. Много задръжки са паднали. Православната църква се раздира от противоречия между амбициозни владици. Златно време за навлизане на сектите. Пълен стадион. Някакъв пастор убеждава публиката, че Бог е дошъл на това място и е с всички тях. Обещава чудеса. „Дъщеря ми проходи”, се чува вик от първите редици, а някакво момиче вече рита количката, с която доскоро се е движело. „Виждам, Господи, виждам”, крещи неистово жена на средна възраст, а нейни „съседи” допълват „Чудо, чудоооо”. Пред стадиона със сглобяема масичка, върху която са подредени православни църковни книги стои млад свещеник и се опитва да убеждава „стадото Божие”, че е на грешен път. Думите му потъват като в блато. Нито мястото, нито настроението на публиката предполагат той да бъде чут.

Тази картина, която мнозина българи могат да си спомнят с различни нюанси, изникна наскоро в съзнанието ми по повод габровската част от турнето на „България без цензура”. Авторите на инициативата се готвят да обявят създаването на политическа формация. В което всъщност няма нищо лошо. Но идеята не е стъпила на здрава основа. Впечатлението е, че се прави поредния съшит с бели конци проект, в който някой да повярва. Сценарият, по който върви турнето, прилича много на сценариите, по които се изпълняваше спектакъла на сектите в началото на демокрацията по българските стадиони. Е, никой не хвърля патериците, за да проходи, но пък има хора, които като че ли току-що са прогледнали. Почти навсякъде се търси тема, която е важна за населеното място и чрез нея се манипулират хората. В Габрово, например, имахме изказване по повод тунела под Шипка. Личеше си, че водещите лица на инициативата преди малко са чели нещо за проекта и са сe опитали да го запомнят. Странното, но защо пък да е странно, бе че се даваха категорични заключения. Пред камерата, освен водещия Бареков, за тунела говориха и други лица, но думата не бе дадена на такива, които имат доста голяма роля за реализацията на реални дейности по 100-годишната габровска мечта. Да си играеш с мечтите на хората е не особено чистоплътно. Същото може да се каже за вкарването в употреба във всяко населено място на човешка драма. Ако се следи „България без цензура” прави впечатление, че все се намира някой да възкликне как само Бареков се грижел за хората и аха-аха да посегне да му целуне ръка. Театрално. Драматично. Не от страна на страдащия, той може и да си вярва, а от страна на тези които използват човешките проблеми по този начин.

Платформа за граждански инициативи се засили да прави бизнес-дамата Саша Безуханова. Мнозина вече са забравили за какво става въпрос. За поредното генно политическо инженерство. Никой не повярва, че Безуханова, ей така, заради народа и гражданското общество, е напуснала върховата позиция в Хюлет Пакард в България. Както и никой не повярва, че чрез Безуханова не се прави опит за нова политическа формация, която да събере гласовете на недоволните. След многократни явявания по телевизии и обяснения за патриотизъм, Безуханова се загуби. Очевидно стана ясно, че енергия в такъв проект няма.

Днес политическата ситуация в България напомня на ситуацията със сектите в началото на демокрацията. Появяват се все нови и нови. Целите – да се съберат гласовете на недоволните българи, да се влезе в парламента и да се контролира което и да е управление, чрез удобен коалиционен...щях да кажа партньор, но се сетих, че тук става дума за „съдружник”.

Кой ли беше казал, че политиката всъщност е бизнес? Така е! Но това не бива да ни пречи да мечтаем политиката да е политика, а бизнесът – бизнес. С ясни граници между тях и с правила. Рано или късно ще се намери кой да реализира тази мечта. Стига ние да не я забравяме. И да не се примирим.

автор: Тихомир Църов, материалът е публикуван във вестник "100 вести"


Щракни тук, за да коментираш новината