БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА ВСЕ ОЩЕ ТЪРСИ СВОЯТА МАРГАРЕТ ТАЧЪР
Последно обновяване
09 Февруари 2016 в 23:46 ч.


Заглавно изображение на новината

Тези дни българите научиха, че Маргарет Тачър е била ангажирана с Министерство на образованието. Разбира се, доста хора са били наясно с този факт, но от друга страна за мнозина той не е бил известен.

Кой да намери време да си мисли за английски баронеси, когато има да се справя с нелекия живот в страната на розовото масло. Е, как кой? Който има интерес. За някои той е от любов към историята, за други - към политиката, за трети - към собственото им политическо присъствие. Всеки с приоритетите си.

Да сложиш Тачър на масата, образно казано, да я ползваш, за да мотивираш другите да те при- познаят в някаква роля, е доста необмислено и силно амбициозно.

Но защо Тачър? Защо не някой български политически лидер? Може би защото българските политически лидери са спорни? Не! Това не може да е отговор! Лейди Тачър е толкова спорна фигура, че трудно някой би могъл да се мери с нейната спорност. Но така е с големите държавници.

Безспорното при Тачър е, че има своя политическа линия, която следва независимо от обстоятелствата.

Безспорното за Тачър е, че на политическия терен е работила с мисълта, че е избрана не да се харесва, а за да свърши работа.

Безспорното при Тачър е, че е работила в името на общественото благо, макар чрез своите си много спорни разбирания.

Безспорното за Тачър е, че е намерила сили да си тръгне от политическата сцена с достойнство и никога публично да не води подмолни битки с фигури от собствената си партия, които са провокирали нейното оттегляне от властта.

Струва ми се, че все по-безспорно ще става схващането на Тачър за дългосрочното развитие на обществата в глобален план. Някъде от края на 90-те години доскоро прогнозите й изглеждаха някак архаични, свърза- ни със стария двуполюсен световен ред, загинал при падането на комунистическите системи. Е, струва ми се, че ще ни се наложи отново да си припомним какво предвижда Желязната лейди за политическите процеси в света.

От друга страна Тачър не е правила изборните си кампании с ресурса - финансов и човешки, на една политическа формация, а пред обществото да обявява, че не е партиен кандидат.

Тачър не е ползвала имената и капацитета на реализирани в професиите си личности, не ги е привличала в инициативни комитети в своя подкрепа и още по-малко след това е забравяла, че съществуват.

Тачър не е критикувала опонентите си и никоя от острите битки, в които често е влизала, не е имала за резултат постигане на някакъв пост - политически например, даден от същите тези опоненти.

Известно е, че Тачър не е проявявала особено уважение към компромиса, като е смятала, че никоя от страните не би го спазвала. Още по-малко е приемала да се съгласи с нещо, защото то ще й гарантира собственото политическо бъдеще.

Дааа, Тачър! Защо ли се сетих за Тачър?

И колко много неща, които Тачър е или не е, могат да се изброяват. Е, поне тези дни много българи разбраха, че Тачър е била политически ангажирана с просвета и образование. Това не ни ли дава повод да си кажем, че искаме и ние една Тачър да ръководи просветата, та дано с волята си успее да ни припомни, че училищата и университетите на България са храмове за израстване на личността.

Автор: Тихомир Църов

фотография: abc.net.au


Щракни тук, за да коментираш новината