България - социалистически модел в условията на демократична система
Последно обновяване
07 Януари 2014 в 23:06 ч.


Заглавно изображение на новината

Някак неусетно се изниза 2013 година. Изпълнена със събития, тя донесе полъха на началната демокрация. Някои побързаха да определят протестите като най-важното събитие от последните 12 месеца, други - факта, че сме имали 3 правителства. Ако човек се вгледа в медийните репортажи, ще види, че в столицата ври и кипи. Заслуша ли се около себе си - ще усети някаква тишина, особено ако живее извън София. И ще осъзнае, че така повече няма как да се живее.

България сякаш е страна в демокрация, която съществува по комунистически правила - ни рак, ни щука. А елитът ни се опитва да залъгва европейските институции, че става въпрос за „морски дарове“. Ще дам един простичък пример за такава демократо-комунистическа компилация. В годините на соца, за да заемеш добра професионална позиция, трябваше да си част от партията. Не непременно в елита, но поне да си от членската маса. Да не би сега разликата да е голяма? И тук изобщо няма защо да се сочи с пръст „дежурният виновник“ ДПС. Всички, абсолютно всички политически формации, „нагърбили се с тежкото бреме на управляващи или опозиция“, стриктно се придържат към системата на партийните назначения. Напоследък бяхме свидетели на назначения на лица на ръководни длъжности в последния възможен момент, преди празниците. По-малко възможности за въпроси и очевидно с надеждата за две-три седмици нещата да се позабравят. Партийни кадри оглавиха важни институции, които изискват професионален опит и възможности. Това от една страна е проявление на соца. Проявлението на демокрацията е, че всичко се случи с конкурси.

Така бивш депутат от ДПС оглави РИОСВ - Велико Търново, която отговаря и за Габрово. Нищо лошо няма в това, разбира се, защото човек след мандат в парламента трябва да продължи развитието си по някакъв начин. Депутатстването не е до живот, нали? От друга страна трябва да си глупак, за да не ти стане ясно какъв характер е имал този конкурс. Няма нужда от пояснения, обяснения, доказателства. На българското общество му е ясно. За пред Европа - има конкурс. Това е най-видимото проявление на българския демократичен модел на съществуване в условията на членство на ЕС. Намерението да се запази положението политически бе изразено в моделирането на множество партийни формации през 2012 г. и 2013 г. И не че няма да има хора, които да се излъжат да гласуват за тях. О, ще се намерят и то немалко. Да се надяваме, че ще са недостатъчно за влизане в парламента.

В същото време вече се усеща, че се задвижва и другата тенденция - на опити да се създадат политически субекти, които да работят за промяната и изчистването на системата в България. Особено на политическата, защото у нас от нея започва всичко. Може да се дават доста примери за държави, където месеци и години парламентите не успяват да излъчат кабинет. Но това не пречи на обществото и икономиката да функционират нормално и пълноценно. При нас такъв вариант просто би довел до срив. Защото тук всичко зависи от политиката - още едно наследство от соца. Напускането на Татяна Дончева от БСП е само един от предвестниците на опит да се търсят възможности за такова изчистване. Но не е само тя. И от ляво, и от дясно, като малки ручеи (ако трябва да се използва по-поетичен израз), те търсят място да текат, а защо не да се съберат в голяма река, която да помете мръсотиите на старата система - все още господар на живота ни.

Разбира се, тези процеси са по-скоро пожелателни като развитие, защото нещата може да се случат по много по-различен начин - старата система да ги погълне или приобщи към себе си. Това вече се случи няколко пъти с политически партии, които имаха амбицията да променят нещата в положителна посока. Така че пак да сложим едно голямо „ако“ и да го допълним със също толкова голямо „дано“. Дано този път се получи.

коментар вестник "100 вести", автор - Тихомир Църов


Щракни тук, за да коментираш новината