Чиновници с незнайни имена бранят системата на монополите
Последно обновяване
21 Ноември 2013 в 17:14 ч.


Заглавно изображение на новината

Държавата е най-големият монополист. Каквото хване – не пуска. Ако пък реши да се „раздържави”, то това става по строго премислена схема, от която нерядко се ражда друг монопол - частен. Има ли конкуренция в дейността по водоснабдяване на населението? Всички знаем отговора – няма. А има ли смисъл да се залъгваме, че някой се е загрижил за потребителите? Отговорът е същият – няма. Схемата е направена, тя трябва да работи. В чия полза, е вече друго нещо. Фирма ВиК-Габрово отново влиза в полезрението, след кратко затишие от септември. Тогава се проведе Общо събрание, мажоритарният собственик – държавата в лицето на регионалното министерство, си назначи нов управител, Община Габрово пък оспори в съда. И сякаш всички застинаха в очакване. Да, ама не. Оказа се, че никой не е стоял със скръстени ръце. И всяко действие на спорещите страни показва колко безумна е ситуацията в България, щом може да се случват такива неща.

Министър Терзиева е търсила начин да прокара решението си, независимо от съдебните процедури. И го открила – като наредила на действащия управител да насрочи ново Общо събрание, за да го уволни. Не че няма право да го направи, но все пак за един политик би било препоръчително да има някакъв респект към Темида и да изчаква нейните решения. Ако политиците в тази страна се притесняват от съдебните процедури, то какво остава за обикновените хора!

Междувременно се оказа, че нароченият за уволнение управител е разчистил конкуренцията си. Доскорошната началничка на една от пречиствателните станции в Габрово, която бе избрана от държавата за шеф на фирмата, е била уволнена... тоест съкратена, от титуляра, към чието място се беше устремила. Може би в тази каша и настоящият управител на ВиК, и съкратената от него конкурентка са жертви на „системата”. Макар че чисто човешки сигурно не изпитват особени симпатии един към друг, заради създаденото положение. Особено скандално обаче е поведението на държавата, която е мажоритарен собственик в дружеството. Това, че общините също имат дялове, явно няма никакво значение. Няма как да не бъде припомнено, че Габрово участва с 36% от собствеността, което никак не е малко. Пред общинските съветници кметът Таня Христова, която представлява Общината във ВиК, разказа как са се развили нещата на Общото събрание от 19 септември, когато държавата реши да прави промени по върховете на фирмата. Вместо да си мълчи, Христова взела, че задавала въпроси. Вместо просто да гласува против и да се примири, че е с по-малък дял в собствеността и мнението й няма значение, тя решила да подпише протокола от събранието с „особено мнение”. Ама, как така? Откъде-накъде? Схемата е такава. И действа. Друг въпрос е в чий интерес. По думите на Таня Христова представителите на държавата се засуетили, започнали консултации по телефона. А чиновник от средния ешелон на регионалното министерство запитал кмета на Габрово какви са тези циркове с „особеното мнение”. И точно тук е скандалното. Въпросът не е дали мнението, изразено от кмета на Габрово, е правилно или не.

Принципно поведението на Таня Христова в цялата ситуация със смяната на управителя на ВиК е доста спорно. Някой може да го одобрява, друг – не. Но тук въпросът е, че министерски чиновник си позволява да говори така на представителя на Габрово. Органът, който е излъчил Христова в това Общо събрание – Общинският съвет, е избран и представлява жителите на общината. Би било добре да се разбере, че всички ние имаме 36% собственост в дружеството и не може никой да коментира поведението на представителя ни или да го определя като „цирк”. Ако на нас това поведение не ни хареса, можем да потърсим начини да сменим представителя си, само че министерският чиновник очевидно е бил впечатлен, че някой се опитва да не действа в унисон със „системата”, а си позволява да мисли алтернативно. Предлагам засега в държавата на монополите ние да си пазим нашия - правото да оценяваме как е мислил и действал представителят ни. Можем да ръкопляскаме или да шамаросваме. Но само ние. Не министерски чиновници с незнайни имена.

автор: Тихомир Църов

снимка: marica.bg


Щракни тук, за да коментираш новината