Чиновници управляват европейските пари на България
Последно обновяване
30 Април 2014 в 15:48 ч.


Заглавно изображение на новината

Чиновничеството в управлението на европейските пари е в основата на нереализираните възможности, които страната ни има като член на ЕС. Съвсем различно щеше да е, ако преобладаваха администраторите. Като кажа чиновник си представям мъж в овехтял костюм, който се крие из разни кьошета да пуши или застаряваща жена със стабилен грим, седнала зад пишеща машина. С къса пола задължително, секретарките през соца имаха като символ и този атрибут. Но да оставим настрана късите поли и да се върнем на чиновничеството в българското усвояване на европейски средства. Горе-долу схемата, по която се действа е следната. Управляващият орган на дадена Оперативна програма проверява отчетите на тъй наречените бенефициенти - изпълнителите на проекти.

През това ниво преминават и междинните отчети с искания за плащания, и крайните отчети. Лицето, което оглавява Управляващия орган се подписва, за да одобри отчетите и да нареди да се извършат плащания. И бенефициентът би трябвало да е спокоен, че всичко с проекта му се движи добре, в рамките на закона. По някое време обаче, получава писмо, в което същият този Управляващ орган изведнъж направил поредна проверка и взел, че констатирал нарушение. Писмата, които бенефициентите получават обикновено са доста формални - еди какво си не е наред, връщай пари от дейността, за която се твърди, че има нередности. Ако са добронамерени в Управляващия орган дори ти обясняват при обаждане по телефона, че не бива да се притесняваш, защото това били "стандартни писма". Стандартни, стандартни...колко да са стандартни, когато става въпрос за пари и за тяхното връщане?

Защо този подход е чиновнически ли? Често се случва институционално ниво, което проверява самия Управляващ орган да твърди, че има нередност в някой проект. И в "стандартно писмо" иска от Управляващия орган да се възстановят средства на държавата. От своя страна Управляващия орган без да губи много време пише писмо до бенефициента със същото искане. А бенефициента на кого да напише писмо с искане да се възстанови сумата? На изпълнителя на дейността ли? Подразбира се, че той вече трябва да е изхарчил парите за същата тази дейност. А бенефициента трябва да е на нула, да няма реализирани печалби от средства, постъпили чрез европейски програми. Откъде по-точно ще ги вземе? Ако е Община - от данъците на хората. Ако е фирма - от дейността, която е печеливша. Ако е НПО...е там вече не е ясно откъде, тъй като обикновено тези структури на гражданското общество не правят пари чрез дейността си.

Я, сега да обърнем нещата! В чиновническа България чиновникът не си плаща за нищо. Вместо Управляващия орган да брани с нокти и зъби проектите, които е проверявал, одобрявал и разрешавал да се финансират, се задоволява просто да напише писмо, в което да преповтори констатации на по-високата инстанция и да прехвърли отговорността. Ами този който е подписвал плащанията? Защо го е правил - от некомпетентност, от недоглеждане, от корумпираност? И каква отговорност носи за лошо осъществения контрол, ако действително е имало нарушение или нередност от друг характер в даден проект? В чиновническа България чиновничеството няма отговорности. Има права. О, как се надявам администраторите да стават все повече, като присъствие и манталитет в институциите, а чиновниците да са такава рядкост, че да ги държат на работа само за колорит.

Преди няколко дни Община Габрово попадна в мрежите на чиновниците, които бяха изготвили формални уведомителни писма. Е, какво е някой и друг милион, минал през чиновническото съзнание? Защо да се налага да се опишат подробно, ясно и разбираемо какви нарушения са извършени по проектите за Водния цикъл и Регионалното депо за битови отпадъци? Дали защото така или иначе нещата ще стигнат до съд, а там всеки трябва да разполага със свои оръжия? 


Щракни тук, за да коментираш новината