Дъхът на Варадеро и думите на Жозеф Дол дадоха политическия облик на седмицата
Последно обновяване
19 Февруари 2014 в 09:53 ч.


Заглавно изображение на новината

Две са важните политически събития от тази седмица. Позакъснялата партийна намеса в ситуацията с парк „Българка” и яркото присъствие на Жозеф Дол, лидер на Европейската народна партия на националния форум на ГЕРБ.

„Алиев, излез, подай оставка”, скандираха пред дирекцията на Природен парк „Българка” в Габрово десетки привърженици на партия „Атака”. Тези които наричат себе си националисти, дадоха срок на временния директор да напусне сам. Иначе – окупация.

 „Тук съм, защото съм българин и искам българи да ме управляват. Това е моята страна!”, е казал пред репортер на „100 вести” 43-годишен мъж от Плевен, който се представил като бивш полицейски служител, пенсионер, пристигнал за блокадата.

И на фона на това Любомир Линков, областен координатор на Атака в Габрово заявява: „В блокадата няма верски и етнически мотиви".

Днес е годишнината от обесването на Апостола Левски. Дали след твърдението, че в отношението към Алиев няма нищо етническо, да не се сетим за мечтата на Дякона, изразена в писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ от 10 май 1871 г. :

„Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България”!

Мина ми през ума, че в репортажите на електронните медии от протеста на Атака пред парк „Българка”, не би било лишено от логика да се сложи като музикален фон позабравената вече песен „Варадеро” на култовия за 70-те години дует Стефка Берова и Йордан Марчинков. В спомените ми се върти нещо като:

„Тя бе от Варадеро...Тя беше нощта, море и мечта.

И лъх, и дъх на любовта.

Светът пропатувах. Обичах, тъгувах.

Аз бях в Хавана, пристигнах със слънце.

Заминах с адиос”.

„Защо забелязваш тресчицата в окото на брат си, а не виждаш гредата в собственото си око”, струва ми се е удачен завършек по темата с активизиралата се „Атака”.

С известно закъснение по сагата с парк „Българка” се изказаха и от „България без цензура”. Без собствен оригинален принос, защото обобщиха казаното преди това – от БСП и от ГЕРБ.

Препоръчително би било за българските политици, независимо дали са от национално или местно нива, да четат преди да говорят и да си формират мнението на базата на изслушване на много мнения, особено на експертните. Така щяха да знаят, че темата „Българка” е по-дълбока и са намесени много интереси, в това число и финансови.

Друго важно събитие от седмицата е националното събрание на ГЕРБ. Фактът, че габровец, Томислав Дончев, влезе във висшето ръководство на една от двете големи партии в България, сигурно удовлетворява привържениците му. Може би буди известно неудовлетворение в опонентите и недоброжелателите му. Важното за конгреса на ГЕРБ обаче беше присъствието на Жозеф Дол, лидерът на Европейската народна партия.

„Европейската народна партия се нуждае от ГЕРБ”, заяви Дол. Той отправи апел към партиите в България, които споделят ценностите на ЕНП. „Трябва да бъдем обединени, защото заедно сме по-силни, а за извършване на реформи трябва мнозинство”, посочи Дол и допълни, че така ЕНП ще остане първа политическа сила в Европа.

Кой сложи тези думи в устата на Жозеф Дол? Манипулирани ли са? Защо сега партията на г-жа Меглена Кунева ДБГ не излиза с отговор, в който да каже становище по този въпрос? Какво по-различно заявява Жозеф Дол от заместника си Яцек Сариуж-Волски, чието интервю от началото на декември бе обявено за манипулирано от партийната върхушка около бившата еврокомисарка?

Рано или късно нещата си идват на мястото. За едни то се нарича „Варадеро”, за други „Жозеф Дол”. И тогава няма какво да се каже. По-добре е да се замълчи. 

автор: Тихомир Църов


Щракни тук, за да коментираш новината