Eдин политик трябва да е сред хората - на място, в решаване на конкретни проблеми на конкретни общности
Последно обновяване
30 Юли 2015 в 12:17 ч.


Заглавно изображение на новината

Доста провокативно ми се стори твърдението на една от водещите политически фигури в Габрово в този период, че в развитите държави хората не си познават политиците и колкото по-малко се занимават с политика - толкова по-добре. Това означава, според изразеното разбиране, че нещата в живота на повечето хора са уредени и няма нужда да се намесват в обществените дейности от управленски характер.

Не бих могъл да се съглася, но признавам, че възникналия в частен разговор спор с тази политическа фигура ми е интересен. Въпреки че, често ми се е случвало да науча повече от хората, които не са съгласни с моето мнение, отколкото от тези които го споделят или поне твърдят пред мен, че са съгласни. От първите човек може да получи шанса да погледне нещата от друг ъгъл и да коригира своя, ако прецени, че се налага.

Моето мнение е, че избирателите е добре да познават политиците си. По възможност лично. Като имена и дейност - задължително. Политическата работа е обществена, решенията от нея рефлектират върху големи групи от хора, ето защо е добре човек да е наясно кой какво му готви с действията си. Защото политикът с едно натискане на копче може да преобърне човешки съдби.

Ако не познавам политиците, за които гласувам, как тогава да упражнявам това свое право? В последно време у нас се прави опит да се вкара в употреба много полезното преференциално гласуване. Въпреки доста стабилната партийна съпротива, то все пак си пробива път, а хората, както се вижда на избори, не са склонни да пренебрегнат шанса сами да редят листи с кандидати за съветници или депутати.

Но за какво ми е тази преференция, ако не знам кой я получава. Все пак това не е игра на тото (пък и в тотото шансовете да направиш верен избор са отчайващо малки).

Друг плюс за един политик да бъде познат на хората е, че когато отиде на среща по време на избори, трябва вече да го е правил достатъчно на брой пъти преди това. Иначе във въздуха витае едно неудобство. Тепърва трябва да се запознаваш с хората, а ако преди това благодарение на партийната система си заел дадена изборна позиция (съветник в ОбС, например) знаеш какъв въпрос се върти в главите на тези, с които се срещаш - "Къде беше досега и защо само по време на избори се сещаш, че ни има?"

Разбира се сред политиците, както и сред избирателите има тъй наречените хора "пердета". Замижават и хич не им пука кой какво мисли. Изпяват си песента, дават примамливи обещания, дано някой се закъчи да гласува, и си тръгват. Избирателите "пердета" пък се ослушват - колко плаща съответната партия и/или кандидат. За съжаление у нас този тип участници в политическия процес не са никак малко.

Добре, че и читави се намират, което дава надежда, че макар и трудно, нещата могат да се променят.

Признавам обаче, че има политици, които е по-добре хората да не познават. И за тях, и за избирателите, и за партиите е по-приемливо те да си останат дълбоко неизвестни на широката публика. Иначе хората съвсем ще се откажат да ходят пред урните.

Но най-голям привърженик съм на това политиците да имат постоянен контакт с избирателите през времето на мандата, който реализират. Вярвам, че мястото на един областен управител, народен представител, общински съветник е там - на място, в решаване на конкретни проблеми на конкретни общности. За кметовете се отнася същото, макар че тяхното време и много по-ангажирано и задачите им са много разнопосочни.


Щракни тук, за да коментираш новината