Едва 700 думи използва съвременният журналист в речникът си
Последно обновяване
23 Май 2013 в 10:51 ч.


Заглавно изображение на новината

„Уча децата да напипват, да намират интересното в живота, и по този начин да провокират съучениците си. Защото журналистиката е и това – да провокира. Журналистът трябва да възпитава, да пише на достъпен, но интелигентен език. Работата с деца е много красива. Това не е професия, то е начин на живот.”

 

За културата в българското училище и съвременната журналистика с Пенка Славчева, преподавател по български език и литература в ОУ „Васил Левски” - град Правец разговарят Марта Йонкова и Йоана Николова. С журналистика Пенка Славчева се занимава от 1993 година, когато спонтанно е възникнала идеята да се създаде училищен вестник, който по-късно е наречен „Училищен живот”. Тя е ръководител на клуб „Млад журналист” в училището. В последните 3 години училището работи по проект „Успех” – „Да направим училището желана територия за всички”, който се състои от 14 клуба, сред които е и клуб „Млад журналист”. Благодарение на този проект училищният вестник продължава да излиза вече като цветно издание. Пенка Славчева учи на журналистика децата от пети до седми клас.

 

 - От какви теми се вълнуват децата?

 - Петокласниците се вълнуват от заобикалящата ги среда, от това, което става в училище. Те са много наблюдателни. Интересното е, че забелязват най напред негативните неща. Обичат да пишат за всичко свързано с училищният живот, а най-много се вълнуват, когато трябва да вземат интервю от някого. Започнаха с директора на училището на юбилейния празник на училището 19-ти февруари. Миналата година взехме интервю и от кмета на Правец, като го разпитвахме какво ще направи за нашето училище. Някои от децата интервюират свои близки.

- Приемат ли ги насериозно хората, след като са на такава възраст?

- Клубът ми е известен в региона, не само в Правец, в Ботевград  и селата. Вършим нещата така както трябва -предварително се обаждаме, уговаряме си среща и тема за интервю. Приемат ни много добре, абсолютно сериозно. Интервюираните отговарят на всички въпроси на децата и се държат много сърдечно с тях. Поддържаме постоянна връзка с журналистите от регионално радио Балкан - София . Ходим им на гости, правим  интервюта, които пускат по радиото.

 - А как се появи желанието на децата да се занимават с журналистика?

 - Провокирах ги аз като техен учител. Когато минаваме по часовете, им предлагаме различни извънкласни занимания. Тези, които имат интерес идват в нашата група. При децата трябва да има провокация, те не могат сами да изберат, а после тези, на които им харесва остават в клуба. Работата с деца е много красива. Много е лесно, когато намериш пътечката към сърцето на детето, а всяко от тях си има собствена пътечка. Много години съм в училище и ги усещам децата. Това е психология без да съм учила психология. Като видиш срещу себе си едно очички -живи и жадни – и тогава се получават нещата.

 - Не веднъж съм си мислила че професията учител не е за всеки.

-  Това не е професия, то е начин на живот. От 33 години съм в училище и още не съм се изморила. Това  е най-хубавото - искам да дам още и още, и най-вече на по-малките – да напипват, да намират интересното в живота, и по този начин да провокират и съучениците си. Защото журналистиката е и това – да провокира.

 - Има много критики към съвременната журналистика за това, че се акцентира предимно върху негативното. И по този начин провокира негативни тенденции в самото общество -като отразява само негативни новини. Може би когато новините са негативни, има по-голям интерес? Медиите се борят и за рейтинг, и колкото по-скандална е новината, толкова по-интересно е за зрителите.

- Не е добре, когато едно общество гледа на скандалите като на първото нещо, което трябва да види. Това е нещо, което винаги ме е притеснявало. Първите страници често са черни, което провокира в българинът негативизъм. А ние за съжаление така или иначе сме достатъчно негативни. В живота има и много красиви неща, и някъде на първите страници трябва да има място за тях.

 - Трябва ли да възпитава журналистиката?

 - 60 000 думи има в тълковният речник на българския език, 60 000 - в речникът на чуждите думи, а журналистите използват едва 700 думи в речника си. Във всички вестници почти еднакъв език, все едно, че един човек е писал материала. Не мисля, че ако един журналист използва жаргонни думи и просторечията от улицата, ще бъде по-четен. Все пак вестникът трябва да бъде възпитател най-малкото в културата на българинът. Трябва да се пише на достъпен език , но интелигентно.

 - Достъпният език не включва ли и жаргонни думи. Веднага се сещам за Карбовски. Има журналисти, които се изразяват по-свободно.

- Да, Карбовски може би затова е атрактивен, но не може всички да бъдат като него, да пишат или говорят като него. И не бива. Разбира се във всяко правило има изключение, стига изключенията да не станат повече.

 - Водещият трябва да има цвят все пак, може да се изразява по-свободно и с това да бъде запомнен – други примери за това са Коритаров, Диана Найденова. Те са различни -  добри или лоши - те са журналисти със стил. Трябва хората да те разпознават по начинът, по който правиш журналистика. Дали не е дошло времето за училищно радио, за някаква мултимедийна продукция, която да се прави като видео, като аудио, като сайт? В НАГ имахме училищно радио, което бе спряно преди 3 години, сега отново се подготвя такова, обаче отнема доста време на учениците да подготвят предавания. Понеже ни е доста натоварена учебната програма, няма време да се занимаваме с училищно радио. Мисля, че е изключително трудно да се привлече вниманието на учениците към това.

 - Нали ще разговаряте всъщност по техните проблеми. Когато  се запишат предавания, те могат да се повтарят. Ако се направи нещо интересно, не е задължително да е точно новинарско. Когато се занимаваш с нещо, и то ти е интересно, тогава имаш желание да го направиш, забравяш че имаш толкова много домашни и ангажименти, вмъкваш и него в програмата си. Хубаво е да бъде изцяло ваше радио, сами да си го направите - наистина ученическо радио, а не някой да ви казва какво да правите. Вие например след този проект можете да започнете да се опитвате да го направите, защото ще сте с една стъпка пред всички останали в училище . Трябва да опитате сами. Това ще ви провокира и със сигурност ще се справите. Трябва да си повярвате.  След този проект ще сте стигнали до някакво ниво, то не е професионалното, но сте направили стъпката, стигнали сте донякъде и ще се доразвиете сами. И всеки от участниците в проекта може да развие свой собствен стил.

"Този проект се реализира с финансовата подкрепа на програма "Младежта в действие", администрарана в България от Национален център Младежки европейски програми и инициативи". Съдържанието на настоящия документ не отразява позицията на ЕВропейската общност, програма "Младежта в действие" или НЦЕМПИ"     

 


Щракни тук, за да коментираш новината