Голямото политическо пробуждане дойде
Последно обновяване
08 Октомври 2014 в 15:07 ч.


Заглавно изображение на новината

Голямото пробуждане дойде. След една почти невидима предизборна кампания се оказахме с парламент, който отразява реалностите в българското общество. И представителите на тези реалности ще трябва да се научат да работят заедно. При това бързо. Дали ще станем отново свидетели на безумието най-голямата парламентарна политическа формация да не състави правителство? Защо пък безумие, би възразил някой. Не е ли по-скоро специфика на парламентарната ни система? Тя че го позволява, позволява го. Но пък резултатите се превръщат в нещо като писта към поредния провал - политически и обществен.

На пръв поглед топката е в полето на ГЕРБ. Само на пръв поглед. Политическата битност на партията на Борисов обаче не минава непременно през управление. Това се видя прекалено ясно в предходния мандат.

Струва ми се, че топката е в полето на всички други парламентарно представени политически формации. Усетиха го първи с прекалено изострените си от стоене извън парламента или в опозиция бивши сини. Казвам бивши, защото всички там са някакви части от голямата дясна партия на 90-те години СДС. Изключението Кунева не внася нещо различно, нито дава на този коалиционен формат центристки или либерален облик. Има и още едно изключение, но то е заради приличния брой гласове, който може да се вземе чрез него от регионите с преобладаващ етнически вот.

И така, Реформаторите очевидно усетиха прилив на конвертируемост и веднага се заинатиха. Поведението им издава липса на чувствителност към националните проблеми или поне, че поставят собствените си интереси над неотложните нужди на населението у нас. Простичко е. Ако Борисов се съгласи с тяхното условие да не бъде премиер и посочи друг от своята партия в ГЕРБ веднага се създава възможност за втори център на власт. Това означава нестабилност. И ако те управлява партия или коалиция от партии с вътрешна нестабилност резултатите са ясни - кратък мандат, поредна криза, краткосрочност на политиките. България обаче има нужда от нещо съвсем различно. И не случайно Борисов цитира човекът, който му даде старт в политиката - Царя. "Бъдете господари на мълчанието, а не роби на думите", призова лидерът на ГЕРБ с думите на бившия премиер на страната. Реформаторите продължават да робуват на словото си.

Не може да не направи впечатление отговорното поведение на Патриотичния фронт. С учудване лидерът му Валери Симеонов реагира на въпроси за участие в следващото управление. Може да е съвсем различно от българските политически нрави, но той не видя непременна необходимост да става част от кабинет, за да даде парламентарна подкрепа на национално отговорно правителство.

Поведението на АБВ също е забележително. Характерната умереност на лидера Георги Първанов се е пренесла върху съмишлениците му.

Няма как да не се отчете сериозно и умереното, поне засега, присъствие на БСП. Лявата партия е в голяма криза. Има много знаци, че там се случва това което се случваше в СДС след 2001 г. Но реакциите на социалистите могат да се тълкуват като провокирани от осъзнаването на страшната реалност, в която живее страната. Все пак те трябва да я познават много добре - доскоро я менажираха. Но пред БСП има възможността да стане много силна и адекватна опозиция. Червените могат да получат и шанс да оправят това което техни лидери забъркваха през последната година и половина. То преминава през голяма политическа коалиция с ГЕРБ.

Солидни фактори в ГЕРБ смятат, че има два пътя към политическата смърт. Бързият минава през коалиция с ДПС, бавният през коалиция с БСП. Вярвам, че това не е така. Мисля, че пътя към такъв тип коалиции беше трасиран от НДСВ през 2005 г. Грешката, че жълтата партия не излезе от управлението през януари 2007 г. е друга работа. Но на това му се казва самоубийство, а не убийство. Труден пример е НДСВ, неубедителен и неудобен за българските условия. Но е време точно за такъв тип политика – на компромиса, взаимните отстъпки и определянето на важни за страната приоритети. Надявам се обществото у нас най-после да е узряло, че политическата сделка е като всяка друга. Тя може да бъде и добра и да донесе положителни дивиденти.

В публикация от началото на октомври тази година, посветена на изборите в България, ВВС назовава само един премиер, като положителен пример, определяйки управлението му като дало тласък на реформи към пазарна икономика, шансове на страната за членство в ЕС и НАТО, свалило безработицата до впечатляващите за тогава около 20% и поставило под контрол инфлацията в страната. И този премиер е бившият български цар Симеон Втори.

„Under Bulgaria's former king, Simeon II, who was prime minister between 2001 and 2005, the country pressed ahead with market reforms designed to meet EU economic targets.

It achieved growth, saw unemployment fall from highs of nearly 20% and inflation come under control, but incomes and living standards remained low”.

http://www.bbc.com/news/world-europe-17202996:

автор - Тихомир Църов 

 


Щракни тук, за да коментираш новината