Искрата на етническото напрежение може да пламне изведнъж
Последно обновяване
23 Октомври 2014 в 15:11 ч.


Заглавно изображение на новината

Колко лесно може да пламне искрата! Клечка кибрит и лумва. Играем си с огъня! А,тези които провокират играта едва ли могат да я контролират. Най-лесно е да накараш някой да мрази различните. Религия и етнос – напоени с бензин факли, натежали в очакване да избухнат. 

Тръгна малко поетично този коментар. Защо ли? Искам да го напиша, а нещо ме спира. Мисля, че няма да бъда разбран. Сега пък посоката се смени и нещата станаха лични. Но така върви мисълта ми. Не мога да я спра и не искам. Обгръща съзнанието ми, докато отразявам протестите срещу мандата на ДПС в Габрово. Осъзнавам, че едва ли ще убедя много хора в тезата си. Непопулярна е. И не е лесно да я смелиш. А, хората не обичат усложненията и лесно приемат предлаганите им удобни, на пръв поглед, модели.

Първи модел: ДПС взема депутатски мандат в региона с под 3 000 гласа. При това втори път – през 20013 г. и през 20014 г. Хората отказват да припознаят Четин Казак за народен представител от 7 МИР и над 500 души излизат на протест (в случая тази цифра няма никакво значение).

3 819 гласа – с толкова през 2009 г. за депутат беше избрана Мариана Даракчиева от „Синята коалиция”. Шест месеца по-късно системата я извади от парламента и на нейно място влезе Георги Терзийски от РЗС. 2 283 души бяха дали вота си за партията му РЗС. Нямаше протести.

Питам се – защо за Терзийски може, а за Казак – не. Дали защото едниният е с българско име, а другият с турско? Греховете на РЗС и на сините по-различни ли са от греховете на ДПС?

Втори модел: Регионът е с много малко присъствие на малцинства и избирането на такъв депутат е предизвикателство!

Всъщност истината е, че депутати от регионите няма. В даден момент от изборния процес се формира една голяма национална листа на партията, която прескача 4% бариера. Това е! Никой от българските народни представители не представлява реално даден избирателен район. В крайна сметка листата е национална, а районите са залъгалка пред народа.

Трети модел: Българин да гласува за ДПС е неприемливо, както и наш съгражданин с турско самосъзнание за политическа формация, различна от ДПС. Точно тук се вижда колко лесно се чертаят разделителни линии. Ами, ако в Търговище, родното място на Четин Казак, ДПС вземе, че вдигне хората си да протестират срещу Атака? Ако, Казак става депутат с близо 3 000 гласа в Габрово, то Атака вкарва народен представител от Търговище с 1 511 гласа. Там ДПС е с 26 240 гласа и взема 2 мандата. Четвъртият отива при ГЕРБ. Но партията на Борисов взема много повече от Атака - 11 937 гласа.

Как така депутат от Търговище се става, ако 1 511 човека те подкрепят и в същото време, ако за теб са гласували 11 937 – пак влиза само един човек от листата ти. И защо, ако Атака с 1 511 гласа вкарва депутат, ДПС не вкарва 20 депутат с получените 26 240 гласа? Отговорът се крие в системата, която в крайна сметка не отчита никакви региони, а подрежда една цяла партийна национална листа.

Не знам кой влиза в парламента от Атака с гласовете от Търговище! Но той има същото право да реализира мандат, както и Четин Казак в Габрово.

Атака взема мандат и в Силистра. Първа политическа сила там е ДПС -  21 007, втора ГЕРБ - 16 314, трета БСП - 8 015, четвърта политическа сила е ПФ - 4 182, пета Реформаторски блок - 3 163, шеста ББЦ - 2 295, седма АБВ - 2 113, осма Атака - 1 425. Резултатите от всичко това – ГЕРБ – 1 мандат, Атака – 1 мандат, ДПС – 2 мандата.

Системата на разпределение на мандатите дава големи отклонения и е несправедлива. Да, така е! Хората мислят, че знаят за кого гласуват, но всъщност не е така. Само си представете как сте гласували за листата на ГЕРБ, например. При това с преференция, подкрепили сте третия в списъка кандидат. Партията събира с около 2 000 гласа повече, отколкото й трябват, за да вземе два мандата. И хоп – гласът ви отлита към Велико Търново, за да може да даде шанс на „Пицата” (това е произволно избран прякор на евентуален кандидат за депутат, приликата с реални лица и случайна). Обаче гласът ви не е съвсем загубен за изборите в Габрово, тъй като все пак отбелязаната от Вас преференция трябва да бъде отчетена. Така с пусната в урната на габровска секция бюлетина Вие хем участвате в изборите в Габрово, хем в изборите във Велико Търново. Умопомрачително, нали? Кой би си помислил? Но точно така става! Проверете, ако не вярвате. Личното убеждение е нещо много важно. Но то може да предизвика нова вълна от протести. Срещу системата.

Започнах с разсъждения за искрата. Може би е добре да завърша с тях. На протеста в Габрово се видяха лозунги, които твърдяха, че не трябва да имаме турски депутат. Центърът на града от почивните дни бе олепен с напечатани на принтер подобни призиви. Хайде сега да се пренесем в Търговище или Силистра. Ами, ако там се съберат едни хора с турски имена и започнат да скандират, че не искат депутат българин. Ако това стане в Смолян, Кърджали, Разград?  И, ако се намери безумец, който да драсне клечката? Дали след това от пепелта ще успеем да се възродим като феникс? Но май отново нещата тръгнаха в поетична посрока. А, политиката е скучна проза. С прецизни сметки. И ако някой я превръща във въздействаща емоция, значи има личен интерес и трябва да внимаваме. 


Щракни тук, за да коментираш новината