Как лидерът на ДСБ да се научи на коалиционна култура, когато учителите му нашепват с гласа на омразата?
Последно обновяване
27 Януари 2016 в 23:20 ч.


Заглавно изображение на новината

ДСБ предизвика политическа дискусия с решението си да бъде опозиция на действащия кабинет. Някои прибързаха да употребят думата „криза”, но това, както се вижда, е много пресилено. Без ДСБ или с ДСБ управляващите могат да продължат мандата си по същия начин, по който досега. Ръководството на „тъмносинята” партия и по-точно председателят Радан Кънев, бере плодовете на собствените си решения, взети в началото на формиране на кабинета. Кънев се оказа много истински последовател на линията на своя предшественик Иван Костов.

Както е известно Командира обичаше самотността в политиката. Коалициите, освен ако той не доминираше видимо в тях, не му бяха особено по вкуса. Не бива да изключваме и факта, че партиите, които Иван Костов оглавяваше все пак бяха партньори с формации, чиито ръководства можеха да дават достатъчна гаранция за лична почтеност. Пример е една Анастасия Мозер. Наследникът на Костов Радан Кънев не е в позиция да оглавява водеща политическа формация. В рамките на Реформаторския блок, в рамките на София – да. Но що се отнася за по-значими неща, както се вижда с него и без него – все тая.

Когато бе съставено това правителство Кънев обяви, че няма да заема министерски пост, а ще бъде нещо като гарант на реализацията на реформите и почтеността на новата власт в рамките на българския парламент. Звучи красиво, може би донякъде си е вярвал. Може би се е виждал и като един своеобразен стълб, който нито министрите на Реформаторския блок, нито премиера ще могат да заобиколят.

И тъй като имаме нещо като „Тройна коалиция +” да се е мислело, че всички решения на кабинета ще бъдат съгласувани между лидерите на партиите. А особената роля ще се пада на Радан Кънев, като незаобиколим фактор, контролиращ една от важните политически групи в българския парламент. Коалиционната култура все пак е вид култура и се усвоява. Оказва се, че Радан Кънев има още много какво да научи.

Но как да стане това, когато учителите около него нашепват спомени на омразата, които са пренесли от отминалите времена? Заслушайте се само по-внимателно в изявленията на един генерал Атанасов и може би ще си припомните риториката на ДСБ от времето, когато възникна. Та нали „тъмносините” се отделиха от СДС защото повече не можеха и не желаеха да правят политика с определени свои съпартийци, след това се оказа, че не желаят да правят и коалиции. Накрая и на най-незаинтересования от партийните въпроси човек в България му стана ясно, че ДСБ е партия която предпочита да е сама. Последващите политически конструкции – каквато беше Синята коалиция, какъвто е и сега Реформаторския блок, бяха по принуда. Математически сбор, за да не се остане извън националния парламент.

Манталитетът на много от хората в ДСБ е такъв – те не виждат политически субект, достоен за коалиция. Реакциите на техни привърженици в социалните мрежи, след като Радан Кънев обяви решението си да излезе в опозиция, са показателни. Сякаш се отпуши вълна, дълго заприщвана от коалиционния бент. Една от известните представителки на ДСБ в Габрово заяви, че коалицията Реформаторски блок била зачената в грях.

За какво му е на председателя на ДСБ да е част от сегашното управление, особено след като сам избра да не споделя пряката отговорност от изпълнителната власт?

Един държавник не би си задал въпроса така. На страната са нужни реформи почти във всички области. Те не могат да се изчерпят само в елементарното изземване на пари от населението, чрез по-високи данъци. Реформа е не просто да спреш изтичането на средства от някаква система (здравеопазването например). Държавникът вижда надалече – отвъд самите реформи, знае до какво общество ще доведат те и се стреми да спечели подкрепа именно за това доста необозримо за болшинството хора бъдеще. Една реформа се нуждае от по-голяма политическа подкрепа.

Вероятно тази реформа не е революционна, вероятно има много недостатъци, но ако е още една крачка напред към бъдещето, за което работи един държавник – тя си е заслужавала. Една нова коалиция, временна може би, се оформи в парламента около гласуването, довело до оставката на правосъдния министър Христо Иванов. Но това мнозинство показва, че подкрепените идеи, колкото и да не са революционни, ще имат устойчивост в бъдеще. А там на власт може да не се окаже ГЕРБ. Но ще има някой, който е подкрепил промените и би ги запазил.

Такива прозрения няма в позициите на Радан Кънев, пък и опита му в политиката не предполага да се е оформил като държавник. Може би това предстои, кой знае?

(Б. р. Макар в статията да е използвано директно името на Радан Кънев, председател на ДСБ, написаното няма лична насоченост. Разбирането е по-скоро, че става въпрос за манталитет на определена група хора в българското общество, която има свои виждания и подход. Този подход не бива да бъде осъждан, идеята е по-скоро да се разбере, че коалициите не са средата, в която те могат да виреят успешно и да бъдат максимално продуктивни. За тях също има място под политическото слънце, разбира се.)


Щракни тук, за да коментираш новината