Както дяволът чете Евангелието, така български политици четоха интервю със зам.-председател на ЕНП
Последно обновяване
26 Декември 2013 в 20:39 ч.


Заглавно изображение на новината

Едно интервю, цитирано от много национални медии, разбуни духовете на част от българската десница. Зам.-председателят на Европейската народна партия (ЕНП)
Яцек Сариуж-Волски заяви в прав текст три неща – не харесваме кавгите между партиите в нашето семейство, основната дясна партия за ЕНП в България е ГЕРБ, европейската десница е отказала среща на председателя на ДБГ Меглена Кунева. Реакциите по повод интервюто със Сариуж-Волски показаха до голяма степен нивото на политическата мисъл у нас. 

В специална позиция, отразена на сайта на партия Движение България на гражданите (ДБГ), интервюто бе обявено за манипулирано, като в същото време се отричаха неща, които изобщо не бяха написани в статията. Да хващаш отделни изречения от един цял текст и да ги използваш, за да докажеш някаква своя теза, е стар прийом. У нас политиците от среден калибър дори го смятат за особено атрактивен. Но това е едно интервю, в което, струва ми се, си заслужаваше да се заслушат и да четат внимателно десните партии в България, които имат претенции да изпращат евродепутати в групата на ЕНП. Затова предлагам различен поглед върху казаното от г-н Волски, а не този, който накара част от политическите формации от Реформаторския блок да подскочат.

Първото важно нещо, което зам.-председателят Сариуж-Волски каза, е: „не харесваме кавгите между партиите в нашето семейство”. Какво става у нас – от една страна ГЕРБ, от другата - тъй нареченият Реформаторски блок. Реформаторите обявяват, че са против ГЕРБ. Сред тях няма единна позиция по повод формацията на Борисов. СДС считат, че след като ЕНП приема ГЕРБ за дясна партия, няма как у нас това да се отрича. Заяви го в национален ефир председателят на сините. В ДБГ на Кунева пък се придържат към малко кокетното схващане, че „ГЕРБ са неприличната партия”. ДСБ са доста по-твърди в разбирането си. Борисов от своя страна се хвана за думите на Волски и призова десните за общи политически усилия за свалянето на кабинета на Орешарски и сегашното мнозинство. Друг е въпросът, че бившият премиер отправя посланието чак когато вижда, че със самостоятелни действия няма да се постигне търсеният ефект. И ето ти ги кавгите, за които г-н Волски твърди, че в ЕНП не се приемат. 

Второто важно нещо, казано от зам.-председателя – основната дясна партия в България е ГЕРБ. Причината е проста. По време на интервюто сътрудник на Волски носи книга, в която подробно са отразени резултатите в брой мандати на десните партии в националните и европейския парламенти. Срещу колко от българските десни партии стоят по две нули? Зам.-председателят вдига рамене и изражението му става въпросително. Но нещата са кристално ясни. Има ли сега някой да не знае отговора на въпроса „защо пък ГЕРБ да са основната дясна партия в България?”. Интервюто с Волски започва с това, че ЕНП има намерение да спечели следващите европейски избори и амбицията да излъчи новия председател на Европейската комисия. Това става с мандати в Европейския парламент.

Третото важно нещо от публикацията сякаш стана акцент от разговора, заради реакциите на политици, почувствали се засегнати. Меглена Кунева е потърсила възможности за контакт с ЕНП, за да се сондира идеята нейната партия ДБГ да стане член на ЕНП, и е получила отказ за среща. „Аз мисля, че Кунева е либерал. Ние не водим преговори с партии, които са изчезнали, или с такива, за които не знаем, с цялото ми уважение към тях. Необходимо е да се знае дали дадена партия изповядва дясната християнска идеология. Не приемаме всеки, който почука на вратата ни”, казва Сариуж-Волски.

Нищо обидно няма в тази позиция. Но няма и нищо неразбираемо. Г-жа Кунева беше две години еврокомисар, излъчена от либералната партия НДСВ. Била е два мандата избирана за депутат от същата политическа сила. Била е главен преговарящ и министър от НДСВ в кабинета на Царя и Тройната коалиция. Това е история, която се помни и у нас, и в чужбина. Ако днес искаш да се скриеш от миналото си, по-добре е да помислиш дали има причини за това. Именно стъпките, които си направил тогава, са те довели до твоето днес. Бъди благодарен на миналото си – на грешките и на правилните неща, които си имал шанс да реализираш. Едните са те поучили и са те смирили, другите са те издигнали.

Спомням си реакциите на Царя при вот на недоверие или парламентарен контрол, когато беше премиер. Симеон Втори ставаше накрая на дебата и благодареше на всички, че са изказали мнение. Благодареше и за отправените критики. И не пропускаше да каже, че някои са неоснователни, но от други „ще си вземе бележка”. Е, за да реагираш така, също трябва да имаш ниво. Високо.

автор: Тихомир Църов 


Щракни тук, за да коментираш новината