Кметът на Габрово - две години между чука и наковалнята
Последно обновяване
07 Ноември 2013 в 07:05 ч.


Заглавно изображение на новината

"И как е новият кмет, ще се справи ли?”, това ме попитаха засмени бивши подчинени на Таня Христова в София, малко след като тя напусна политическия пост в столицата, защото бе избрана да застане начело на Габрово. „Не знам”, отговорих, а те ме погледнаха изненадани, защото съм бил „журналист”, а и ГЕРБ са взели толкова много гласове, че според тях всеки втори габровец би трябвало да е пуснал бюлетина за Таня Христова. Обясних им, че първо не съм в тази група и второ, не мога да кажа, защото според мен един кмет, когато се появи на улицата, трябва да може да понесе всичко. Да бъде потупан по рамото и да бъде напсуван. Изобщо не можех да си представя как се изправя някой мой съгражданин и започва да сипе „бисери” по повод крехката доскорошна шефка на кабинета на министър Томислав Дончев.

Две години по-късно впечатлението е, че Таня Христова успешно стои между чука и наковалнята и не дава вид да е смачкана от ударите, които неминуемо се стоварват на един кмет. Върху нея те падат с още по-голяма сила, защото в съзнанието на доста габровци продължава да бъде „човекът на Томислав Дончев”. Но кметът на Габрово изглежда се чувства на мястото си, независимо от обстановката, в която може да бъде видяна. На заседание на Общинския съвет Таня Христова от бива атаките на опозицията. С ролята да диша във врата й се е заела Лена Енева, опитен боец на левицата, която очевидно изпитва удоволствие от „пиленето на герберски нерви”.

По време на заседания в местния парламент така и не става ясно защо съветниците от управляващата партия мълчат, като верни последователи на онзи комунист, за който „лошите” в социалистическото творчество възкликваха „не човек, а желязо”. Предполага се, че самата Таня Христова и приближените й в партията са участвали активно в реденето на листата през 2011 година, така че тя не може да се сърди на това мълчание. А може и да го предпочита, пред неумели политически декларации в защита на конкретни решения, които иска да прокара в местния орган за самоуправление. За съветниците пък сигурно е по-лесно да има кой да носи отговорност вместо тях.

Ако в пленарна зала все пак битката изисква къси реплики, то това бива компенсирано от изявленията на Таня Христова в медиите. Който е правил интервю с нея, знае,
че е труден за прекъсване събеседник. Самата тя говори много, но пък казва малко излишни неща. Влиза в детайли и е готова да пласира вижданията си в най-малки подробности. И очевидно се чувства добре, когато разказва пред публика своите идеи.

Последната поява на габровския кмет сред съгражданите бе тази седмица. Преди две години, когато Христова бе избрана, малко трудно щях да си я представя нагазила в праха, наведена да разговаря с работници в току-що направен от багер изкоп. Дали е мислила в този момент за обувките си, както повечето представителки на нежния пол? Едва ли! Залогът пред нея е твърде голям. Проектът Воден цикъл е най-значимата от десетилетия насам инвестиция в Габрово. Дано Съдбата си знае работата, щом е отредила най-мащабното строителство да се реализира от жена. Защото Таня Христова носи отговорността за всичко, свързано с него. Провалите няма да й бъдат простени, с лаврите ще искат да се окичат мнозина.

Изглежда Таня Христова не се разсейва с разсъждения в тази посока. След първите две години от своето управление кметът на Габрово ясно очертава приоритетите си за следващите две – знае кои са обектите, има представа как иска да изглеждат и по какъв начин да ги реализира.

автор: Тихомир Църов


Щракни тук, за да коментираш новината