Книгите не могат да изчезват, както и миналото
Последно обновяване
28 Януари 2014 в 23:31 ч.


Заглавно изображение на новината

Ето сега обществото ще се раздели на две. Едните знаят коя е Майка Парашкева, другите - представа си нямат. Почти сигурно е, че двете групи ще бъдат горе-долу с равен брой участници. След няколко години, тези които са наясно с житието на тази жена, ще са по-малко. И с времето съвсем ще оредяват редиците им. Преди двадесетина години нещата бяха обърнати. Но коя все пак е Майка Парашкева? Жената, родила Георги Димитров, е отговорът, който първо идва на ум. После човек се сеща, че вече има хора, които ще отправят друго питане – “Кой пък е Георги Димитров”?

Но да разказваш за един от видните представители на комунистическото движение до края на 40-те години на миналия век, също не е лека задача. Толкова поколения са се сменили, че някои само са дочували от разговори на по-зрели от тях за времето, по което едни си падат много, а други неистово отричат.

Защо говорим тогава днес за Майка Парашкева? Информация, изпратена на електронните пощи на медиите от пресцентъра на ГЕРБ е истинската провокация. По инициатива на един от евродепутатите от ЕНП, младежите, членуващи в партията на Бойко Борисов реализираха кампания за събиране на книги и тяхното даряване на библиотеката в болницата в Габрово. Когато говорим за книги е добре да си помним как в "Майстора и Маргарита" Воланд (Луцифер) обяснява, че книгите никога не могат да бъдат изгорени, не изчезват. Да си призная в първия момент, когато получих информацията от ГЕРБ не задълбах толкова. Дори ме напуши смях. Към текста имаше и снимка с кашони пълни с книги. В един от тях, най-горе, залепена с тиксо подвързия на Майка Парашкева. Смехът не е заради самата книга, защото когато авторът е Дора Габе, човек може да прояви само уважение. Стори ми се като виц, че десните младежи на ГЕРБ подаряват книга, посветена на страданията и преживяванията на една майка на гонен от властите комунистически функционер. После се сетих, че това е символ на нещо важно, което се е случило в обществото ни - извъртането на поколенията. Активна роля в обществото вече заемат личности, които нямат причина да се притесняват (а вероятно и не знаят, че биха могли да го правят) от близкото минало на страната си. Само си помислете как биха реагирали на такава ситуация представители на младежката организация на СДС в средата на 90-те години. Не знам дали щяха да скъсат книгата, но със сигурност не биха я сложили в кашони със свои дарения. Но както се разбира от Воланд в „Майстора и Маргарита” – книгите не могат да изчезнат. Както и миналото. И двете трябва да се приемат.

Дали пък не наближава времето, когато темата за и против комунизма ще бъде оставена на хладната преценка на историците? Или на техния субективизъм. Но няма да тревожи обществото, ще я забравим и ще се занимаваме с живота си днес. Нямам илюзии, че младежите, които сега влизат в политиката ще останат чисти като капчици роса. Това би било нечовешко. Но съм убеден, че те биха спорили и водили битки за съвременността. А това вече е постижение за все още обремененото с остатъци от комунистически спомени общество.

автор: Тихомир Църов


Щракни тук, за да коментираш новината