Конкурс за наш човек - правилото, по което се кадрува в България
Последно обновяване
22 Януари 2014 в 22:18 ч.


Заглавно изображение на новината

Кадрите решават всичко. С тази крилата реплика се управлява България. Нищо че принадлежи на Сталин, дори да го обявяват за диктатор, родните демократични политици следват завета му. Независимо от коя част на политическия спектър се определят. И леви, и десни очевидно са разбрали, че Сталин е изтръгнал думите от самия живот, не от теоретични постулати. И това им върши работа. На обществото като цяло - не. Може би затова тук влиза в действиe много по-древна максима - разделяй и владей. 


„Защо норми, заложени в закони, в други страни работят, а у нас - не?“ Този въпрос имахме възможността да си зададем през януари. За пореден път. Очевидно не за последен. Провокацията - назначенията на хора на определени административни и ръководни постове. Всичко на пръв поглед е наред. Конкурс, комисия, класиране...следва назначението. И как така се случва, че за конкурсите в България достойните печеливши принадлежат към някоя от управляващите партии? Е, това е съвпадение, като си партиец, трябва ли да не се развиваш професионално - това е изречението за наивните. Такива обаче май не останаха. Обществото мрънка-мрънка и приема фактите. Дали защото много дълго са налагани моделите на сталинското разбиране за кадрите?
Министърът на образованието проф. Клисарова имаше шанс да се включи със смяна на директора на Националния музей на образованието в Габрово. От месеци се говори за това кой ще оглави областната структура на ДАИ. Имената на хората нямат никакво значение. Те може да се окажат много достойни за позициите. По-важен е принципът, по който се правят назначенията. Системата ли е сбъркана? Или пък прилагането й в родни условия? Оказва се, че конкурсите, колкото и да са добре проведени, имат за краен резултат назначаването на точния човек, този, който би бил назначен и без конкурс. Кого залъгваме? Себе си може би. Виновни са не само
политиците. Порочното е, че голяма част от обществото приема нещата за нормални. Към партийните централи и към хората по високите етажи на властта постоянно летят списъци с имена на хора, готови да бъдат част от „банката кадри“ на дадената политическа сила с позиции в управлението.
Днес говорих с един познат, който счита, че е пострадал от ГЕРБ и казва, че няма да им го прости. През 2010 г. го уволниха от висока професионална позиция, беше направен опит да се очерни името му. Защото беше назначение на Тройната коалиция. Работил е в системата десетки години. Наскоро отново зае позицията, от която го
бяха свалили хората на Бойко Борисов. Той счита, че е справедливо. Казах му, че според мен не е. Защото конкурсът му няма значение. Преди да бъде обявен, бе решено, че той ще го спечели. А това вече е порочно и оставя професионализма му на много-много заден план. Попитах го уволненият от поста негов колега не е ли в позицията, в която той се е оказал през 2010 г. Каза ми, че е така, но както има политически назначения, така има и политически уволнения. Не ми стана ясно защо се сърди на герберите за 2010 г. И не мога да приема, че на неполитически позиции е нормално да има политическо кадруване.
Системите са нещо интересно. Една и съща при различни общества работи различно. Ето затова в някои държави конкурсите са, за да се намери „точният за длъжността професионално подготвен човек“. В България - за да се намери място на „наш човек“.
Силната обществена нетърпимост към това явление може да промени нещата, нищо че „глупаците“, отказали се да станат част от системана „нашия човек“, се броят на пръсти.

коментар вестник "100 вести", автор Тихомир Църов


Щракни тук, за да коментираш новината