Мечтая за политици с душа на мечтател и характер на прагматик
Последно обновяване
06 Август 2014 в 14:51 ч.


Заглавно изображение на новината

Разговор, проведен преди броени минути, ме върна към една тема, по която отдавна не бях разсъждавал. Сигурен съм, че за доста хора тя не е интересна и то по чисто прагматични подбуди. Темата е свързана с идеологиите на съвременните български партии, с лявото, дясното, социалното и либералното. Събеседникът ми, една интересна дама, изказа становището, че ГЕРБ не е дясна партия и, че хората, които гравитират към тнея не знаят дали е консервативна, либерална или някаква друга. Поне аз така разбрах твърдението. После осъзнах за себе си, че не знам дали е така. Идея нямам дали някой член на партията на Бойко Борисов е объркан по повод идеологията, която трябва да следва. Пък и не е важно. Лявата партия прави дясна политика, десните партии се изявява със социални лозунги, за да привличат електорат - това е положението у нас. И май на много места около нас. Не знам дали е ляво, дясно или центристко, но аз съм привърженик на това българските политици да бъдат мечтатели.

Някой ще каже, че не съм прагматичен. Но аз съм. И въпреки това бих заложил на мечтателите.

Да мечтаят, например, как трябва да изглежда обществото ни. Аз мечтая за спокойни хора, които имат работа и възможности да образоват добре децата си. Мечтая да не ти се налага да работиш 10 часа, да ти плащат за 8, а да те осигуряват на 4. Мечтая институциите да не се правят, че не го знаят или да чакат някой да ги сигнализира, че е така, след което те да направят проверка, а от санкциите им да няма особен ефект.

Мечтая и за система на здравеопазване, която да не ме кара да бъда най-доплащащия пациент в ЕС. Мечтая когато държавата си прибира дял от всяко мое възнаграждение да знам къде и за какво отиват парите ми.

Мечтая българската държава да не си измива ръцете, когато Брюксел санкционира дадена оперативна програма. Мечтая същата тази държава вместо да реши да прехвърли всички отговорности и вини върху общините, да се бори с нокти и зъби за правото им да продължат да развиват проектите си.

Мечтая на никой политик и чиновник да не му хрумва да "помага" на бизнеса. Мечтая бизнесът, особено частния, да бъде оставен да работи спокойно, предвидимо и в добра среда. Сигурен съм, че точно този, който произвежда принадената стойност ще успее да се справи и с лошата социална картина, и с образованието, и със здравните проблеми.

Мечтая за политици, които да бъдат с душа на мечтател и с характер на прагматик.

Мечтая за общество, което успява да се обедини не само когато го сполети трагедия. Видяхме какво се случи в селата от габровска община, които преди дни преживяха потоп. Мечтая за хора, които са обединени и в хубавото, и в ежедневното. Мечтая за общност с позитивна нагласа, която не се продава поединично за стотина лева (понякога и много по-малко) по време на избори.

Мечтая си, бе хора! Мечтите са безплатни, нали? Но така и не разбрах десен ли съм, ляв ли или центрист. Пък и важно ли е? Май не!

автор: Тихомир Църов


Щракни тук, за да коментираш новината