На съвременните деца им е отнето доверието
Последно обновяване
17 Юни 2013 в 17:33 ч.


Заглавно изображение на новината

Липсата на доверие е криза на обществото , което взривява образованието

Интервю на Габриела Дамянова с директора на Националната Априловска гимназия Снежана Рачевиц

 

- Как се роди идеята да се занимавате с преподаване? Защо точно български език?

- Когато трябваше да избера бъдещата си съдба преминах през различни идеи. Българска филология завърших в Софийски университет. Литературата и книгите са моето хоби. Не ми се искаше да се превръщат в професия, защото мислех, че ще загубят чарът си. Самият университет обаче ми даде самочувствие, че знанията по литература са полезни. Беше лесно да приема, че ще бъда учител, защото това не ме натоварваше, а ми създаваше самочувствие. Така се развиха събитията, че това е единствената форма, в която се чувствам полезна. Професията си има своето предимство. Винаги общуваш с млади хора и винаги си на гребена на вълната на младостта, емоцията, здравето, бъдещето. Това е наука за душата и лекуване на душата, освобождаване от незнанието, тревожността, даване на възможност на младите хора да открият своя път. Всичко това е много креативно и полезно за самия човек, който успява да се справи с тази длъжност.

- Казахте, че преподаването ви дава много. А какво ви взема?

- Много енергия изисква. Това  е една от най-натоварените професии по отношение на  стреса и емоционалното изхабяване. Или носиш в себе си професията, или не. Можеш да си закостенял и консервативен и на 30 години, може да си креативен и на 60.

- Виждате ли разлика между учениците преди 10 години, и учениците сега?

- Да, но това не трябва да ни стъписва. Винаги разликите в годините и увеличаващата се дистанция смущава и предизвиква известно напрежение. Възрастният човек винаги се притеснява от това, което идва след него. Само че в последно време това, което малко повече ме смущава от нормалната криза и напрежение между възрастите е, че прекалено много девалвирали станаха хилядолетни ценности. Скъса се една нишка, която е движила винаги цивилизациите, свързана с отношението към възрастните, отношенията между родители и деца, към брака. Прекалено рязко и драматично  в момента се опитваме да отречем и да зачеркнем неща, които са утвърдени в изграждането на човечеството и цивилизацията. Струва ми се, че това е един болезнен опит.

- Кои сме ние, които се опитваме да ги зачеркнем?

- Цялото ни общество. И децата ни като отражение на това общество. Боледува обществото, боледува училището, боледуват отношенията, липсва ни доверието. Когато вляза в един клас, ако учениците ми гласуват доверие, аз ще се опитам да не ги подведа, и ще бъда по възможност най-полезна за тях. Дори ще им призная някои свои грешки, защото това също е част от доверието. Но в наши дни има все повече мнителност, все повече нагласа, че срещу теб стои неприятел, който не си върши работата, който ти е враг. С тази мнителност 14-15 годишните деца са просто похабени по някакъв начин, отнето им е едно от най-важните неща, които съществуват между хората - доверието. Когато имаме доверие помежду си - работата върви. Това е криза на обществото, което взривява образованието. Тази сфера, на която аз съм се отдала, в момента е в много неизгодна позиция. Говоря за позицията на българския учител сред всички останали прослойки на обществото. Това, че млади хора не желаят да продължат нашата професия е също много показателно. Малко от випускът, който завършва, ще пожелаят да бъдат учители. От випуск 2011 една моя ученичка ме попита какво ще кажа, ще я подкрепя ли да бъде учител. Аз съм възпитала много ученици, които са станали филолози, но сега я няма тази приемственост.

- Смятате ли че има нужда от нови кадри, от нови учители? В следващите 10-15 години ще има ли нужда от повече учители, или ще има криза в образованието

 - Повече като бройка едва ли, защото има демографски срив..Миналата година са се родили най-малко деца от 100 г. насам – 60 000 – това нищо не е за България. Но добри млади учители трябва да има. Обаянието, чарът, връзката между младия учител и учениците е страшно полезен. Сега аз боравя с опитът и знанията си. Факт е, че българското учителство е застаряващо и преди всичко женско - това също не е добре.

 - Вие от скоро сте на нова длъжност – директор на НАГ. Как Ви се отазява новата позиция?

- Все още се чувствам по-сигурна и по-удовлетворена от работата си като учител, и слава богу, че имам още часове. Не съм усвоила всички тънкости на ръководния пост. Като че ли още не съм успяла да усвоя тази гъвкавост, постоянна промяна на начинът на мислене. В дейностите си един директор най-малко се занимава с учебната дейност. Все още съм в изпитателен срок за самата себе си.

- След толкова работа и задължения, остава ли ви свободно време?

- Не, и в почивните дни телефонът ми звъни.

- А тежи ли ви много?

 - Не, не ми тежи, понеже така съм възпитана, заради зодията ми също – искам да се справя с нещата добре и то винаги се случва. Ако има неизпипана работа, това вътрешно ме изяжда, особено ако имам принос в това неперфектно правене на нещата, много страдам. Стрелец съм.

- Преди да заемете поста директор, на какви длъжности сте била?

- Като че ли целият ми трудов живот е учителски, бях 2-3 години в Инспектората. Майка ми е казвала, че като съм се родила, са ми хвърлили пъпа в НАГ, нали има такова символично действие.

- Не ви ли се е искало да преподавате в университет или на по-малки деца?

- В университет - да. Имах такива амбиции, но не се насочих към това. За малките деца категорично не. Още отначало осъзнах, че нямам пълноценен контакт с децата от 4-5 клас. Добронамерена съм, уча ги, но не усетих пълноценното в общуването. Затова предпочетох по-зрелите деца, исках да бъдем партньори, да работим на приблизително близко интелектуално ниво. И много често аз черпя идеи от учениците си. Винаги допускам, че може да има ученик, който да ме изненада с нещо, което не съм открила, и винаги му го признавам.

- Когато имате свободно време, как почивате?

- Чрез движение и смяна на картините. Имам автомобил, с който се разхождам в околностите на Габрово и близките градове. Имам слабост към планина, природа и пътувания. Винаги, когато успея да се откъсна от ежедневието, бягствата ми са буквални, физически, по пътищата, където мога.

- Има ли място, където винаги бихте искали да се върнете?

- Да, с удоволствие бих се върнала до едно езеро в Гърция, в Рим също, хубави места съм виждала и в Париж. Обичам да сменям атмосфера и  гледки.

- Имате ли нужда от по-заседнал начин на почивка вкъщи?

- Да, обичам да готвя, да правя семейни събирания и да слагам богата трапеза. В предния си живот сигурно съм била готвачка. Давам много кулинарни съвети и се улавям, че често пъти в литературата вкарвам кулинарни метафори. Храната е част от философията на съществуването, а хубавата храна е част от философията на удоволствието - хидонизмът.

 

"Този проект се реализира с финансовата подкрепа на програма "Младежта в действие", администрарана в България от Национален център Младежки европейски програми и инициативи". Съдържанието на настоящия документ не отразява позицията на ЕВропейската общност, програма "Младежта в действие" или НЦЕМПИ"     

 


Щракни тук, за да коментираш новината