Не си вади някои неща, там където си вадиш хляба, съветват бащите! Ама като дойде Сляпата неделя, не пита!
Последно обновяване
11 Март 2014 в 17:36 ч.


Заглавно изображение на новината

Не си вади "някои неща", там където си вадиш хляба! Всички сме чували този съвет (може би в малко по-различен вариант). Предаван обикновено от баща на син, той е изстрадан житейски опит, който най-често всеки държи да получи сам по пътя на практиката. БОРКОР поиска властта да декларира емоционални обвързаности, а това бе изтълкувано като опит да се официализират неофициални контакти. Малко объркващо намерение, провокирано от съмненията, че хора използват властовите си позиции, за да възлагат различни дейности на своите любовници и приятели, като по този начин ги облагодетелстват. Е, то не е някаква тайна, вицовете за секретарки съществуват от времето на социализма. Историята на човечеството е пълна със спомени за връзката между властта, любовта и богатството. В желанието си да се опрат на нещо неоспоримо от БОРКОР вкараха в действие прословутия Европейски съюз и разбира се в медиите цъфнаха заглавия от рода на "ЕС иска да знае любовниците на властта в България". Интересно е да четем книгите за мадам Помпадур, но ако в онези далечни години е имало френски вариант на българския БОРКОР крал Луи ХV е трябвало да декларира "емоционалната си обвързаност" с нея. И всички титли и подаръци биха били конфликт на интереси. А в още по-далечното минало, на английският крал Едуард ІІ щеше да се наложи да подписва декларации, свързани с фаворита му Хю Диспенър. Всеки с предпочитаните си обвързаности, нали? В съвременността, когато от нас се иска да спазваме хоризонталните политики на ЕС, няма никакво значение дали емоционалността е в мъжки или женски род. Обаче като се замисля, се решават въпросите с претенциите на една от партиите в управляващото парламентарно мнозинство. Нали не сме забравили, че от АТАКА поискаха със закон да се задължат политиците и висшите административни служители да обявяват своите емоционални предпочитания.

Всичко това все пак може да се окаже "приказка без край". Да си представим ситуацията, в която овластен човек декларира силната си емоционална връзка със своя служителка. И дава поръчка за изпълнение на някаква дейност със солидно възнаграждение на друга дама, за която няма нужда да декларира каквото и да било. След време се оказва, че двете дами са имали свои си емоционални ситуации. Но едната, чрез регламентирания и напълно законно деклариран контакт с овластения човек, е осигурила на другата поръчката. Естествено облагодетелстващите се могат да са от най-различен пол, могат да са в приятелски, любовни и всякакви други взаимоотношения, които могат да се обвържат с емоционалността.

Похвално е желанието на БОРКОР да противодейства на възможностите за злоупотреба със служебно положение и облагодетелстването на базата само на контакти. Критика търпи това, че нещата тръгват когато има прецеденти, станали обществено достояние. Реагира се на конкретен скандал в обществото, а не се търси по-глобално решение, което да не налага такива смехотворни изисквания - да декларираш емоционалните си контакти.

Я, си представете, че напълно неемоционално един мъж с власт и атрактивна дама, получила регламентирани финансови облаги от него, решат просто да се разтоварят от тежък работен ден. И го направят заедно. Без да влагат емоция и да предвиждат обвързаности. Какво ще се прави с тях, ако бъдат хванати в крачка? Отива ли на кино взаимната им дейност и те дали изпадат в конфликт на интереси? Това ощетява ли обществото? Може би трябва да попълнят декларацията, предлагана от БОРКОР, преди да пристъпят към действие! Но като знам какви да писаните от чиновниците документи в България, докато попълнят декларациите си всякакъв ентусиазъм ще се охлади. Ако успеят да ги попълнят без грешка ще са толкова изтощени и двамата, че няма да имат желание да пристъпят към действията, които вече са официализирали декларативно. Разбира се и този проблем ще се реши, чрез фирма-посредник, която да попълва декларациите - бързо, четливо и без грешки. И да ги подава срещу комисионна в съответната институция, докато деклариращите се отдават напълно законно на действия от емоционален характер.

Не си вади "някои неща", там където си вадиш хляба! – май ще се окаже, че това е изстрадана житейска мъдрост. Ама какво да кажем за другата българска приказка, също толкова изстрадана и желана, онази за „Сляпата неделя”?

автор: Тихомир Църов


Щракни тук, за да коментираш новината