Нека поне един управител на ВиК – Габрово да си отиде със запазено достойнство
Последно обновяване
01 Октомври 2013 в 15:49 ч.


Заглавно изображение на новината

Политическото кадруване е традиционно за България. При нова политическа конфигурация си отиват ръководители на важни институции. И докато назначенията на лица от политическите кабинети оправдано са последвани от политически уволнения, то за позициите, за които са необходими експерти, обяснението е само едно – кадруване по партиен признак.

Най-нашумелият случай в Габрово през последните дни е смяната на шефа на ВиК Владимир Василев. Може би всичко щеше да мине спокойно, ако Община Габрово, един от акционерите в дружеството, не беше излязла с толкова остра реакция. Малко преди това, депутатът от ГЕРБ Цветомир Михов с доста обобщени фрази се опита да внуши, че преди назначаването на последния управител фирмата е била тласкана към фалит. Опитите да бъде провокиран да влезе в конкретика удариха на камък и той стигна до обобщени констатации за одит на дружеството.

Една бегла справка назад в годините, обаче показва, че Иван Мишев, управител на фирмата, сменен от ГЕРБ, получава добра оценка от одита, който му е направен. В общественото съзнание, обаче, остава внушението, че нещо не е било наред.

В началото на тази седмица, пък, депутатът от БСП Йордан Стойков оповести на пресконференция твърдението, че като управител Владимир Василев е бил в конфликт на интереси. В своята декларация инж. Василев е пропуснал да заяви, че освен управител на водното дружество в Габрово е и общински съветник от ГЕРБ в Севлиево. Интересно е колко светкавично реагират институциите в тази държава. Когато трябва, обаче. Защото Василев е съветник от две години, а управител на ВиК – Габрово от май 2010 година. Излиза, че изведнъж на някой в някаква институция му е светнала лампата, че управителят на габровското водоснабдително дружество е в конфликт на интереси.

За да оправдаят кадруването си от ГЕРБ внушаваха негативни нагласи. Сега Стойков е на път да се плъзне също по тази изкушаваща и оправдаваща действията плоскост. И понеже е за първи път може добронамерено да приемем, че е неволно.

Дружеството се превръща в поле за опасни политически игри. Минаха вече доста години, но не бива да забравяме, че един управител си отиде от този свят, а публично се говореше, че не е издържал на натиска от страна на току-що сменената след избори национална власт през 2005 година. След 2009-та се опитаха да оцапат името на Иван Мишев, пак за да се оправдае смяната. Сега май нещата тръгват в същата посока. Няма ли поне един управител на ВиК – Габрово да си отиде спокойно и достойно от поста?

В своите мемоари Маргарет Тачър пише, че когато станала премиер изпитвала особени трудности да работи с администрацията на държавата, която според нея била със социалистически нагласи. На Желязната лейди й се налагало да прави големи усилия, за да може да се прилага следваната от нея политика буквално, а не да бъде преформулирана от „социалистическата администрация”. На Тачър, обаче, дори през ум не й минало да сменя кадрите, които не са част от политическите кабинети. Сигурно затова и властовата смяна в кралството се приема доста спокойно от населението. Само че, къде ти? Ние сме в България. Една България, която се нуждае от умиротворение, от стихване на страстите. И особено много от национално съгласие за работа по малко на брой, но важни за хората приоритети. 


Щракни тук, за да коментираш новината