Нито Радан Кънев, нито десният му проект са политическата алтернатива в България
Последно обновяване
27 Януари 2016 в 23:36 ч.


Заглавно изображение на новината

Радан Кънев обяви нов десен политически проект. Пореден такъв. Дали е на път да раздели партията си? Среща ли подкрепа сред своите съмишленици в ДСБ?

Борбата с корупцията, новите обръчи от фирми, които се създавали (по думите на Кънев), съдебната реформа - това са част от основанията му за критики към управляващите. Вероятно идеята е да се замени „родената в грях“, по думите на габровска дясна политическа активистка, коалиция Реформаторски блок. Има ли енергия за нов десен проект, обаче? Много лесно е да се каже „да“ и да се вземат точни цитати от мотивите на Радан Кънев в полза на една нова политическа формация. 

Много лесно е също така да се отсече категорично - „не“. Второто пък не се нуждае от кой знае какви напъни за доказване. Просто много българи обичат отрицанието, когато става въпрос за политика, и приемат думичката „не“ на доверие. Но нека се вгледаме в хората. Да сте видели темата за десния проект на Радан Кънев да предизвиква ентусиазъм сред значими обществени групи? Вълненията са поскоро сред ръководните кадри на партия ДСБ. И то сред представителите на централното ръководство. 

По места, поне в Габрово, срещаме многозначително мълчание. Телефоните на тъмносините партийци са замлъкнали. Но какво да кажат хората? Пред камерите на националните медии могат да се говорят високопарни думи, но тук, на място ти се налага да гледаш другите в очите, а мислите в техните погледи са твърде лесни за разгадаване. Избирателите на ДСБ бяха подложени на сериозни изпитания през последните няколко години. И то не от липсата на власт, а от нейната консумация. Нали човек трябва да внимава какво си пожелава, да не би да вземе да му се сбъдне. Е, ръководството на ДСБ си пожела коалиция с нов десен проект - този на Кунева. ДСБ и ДБГ бяха гръбнакът, около който да стане това.


Другите имаха много по-семпла роля. Каквото и да говореха председателите, както и да обвиваха във воали от думи своите действия, стана ясно – въпросът е за политическото оцеляване на група хора, които не могат да осмислят живота си извън политиката. Затова коалицията Реформаторски блок бе наложена от ръководствата на участващите партии. СДС, като носител на дясната българска политическа марка, се оказа друг фактор в политическата конструкция, без който нямаше как да се мине.

Всички останали бяха просто присъствие за попълване на бройката. Реформаторският блок и изобщо десните проекти от 2012 година насам са мислени като възможност тъй наречените им лидери да си намерят присъствие на политически позиции. По това време Кунева тръгна с ореола на конвертируем кандидат за президент и успешен европейски комисар. Критиките й към Бойко Борисов и партия ГЕРБ бяха особено остри. Ранното ДБГ дори се роди като алтернатива на ГЕРБ, както твърдяха публичните лица на тази партия. Последвалите парламентарни избори показаха, че нито Кунева е възприемана като алтернатива, нито партията й. Хората просто неги избраха в парламента. 


Същото стана и с другите десни, които презентираха себе си като „Бойковата алтернатива“. Ето защо изборите за Европейски парламент ни завариха с нова коалиция, сътворена от герберските алтернативи и наречена Реформаторски блок. В ДСБ забравиха за „червената кукувица“, както Костов нарече Кунева, а тя започна да пропуска репликата покрай ушите си. И двете страни направиха този компромис заради власт.

Публично показаха, че не могат да си бъдат близки, че могат само да се използват. Така европейското лице на България - Кунева, бе изместена от далеч по-малко популярния у нас Светослав Малинов, който зае една от банките в Европейския парламент. 


Греховно заченатата коалиция не даде само един плод. Изглежда, че част от Реформаторския блок се беше договорила с ГЕРБ преди другата част от Реформаторския блок.

Политическите постове на лидерите бяха гарантирани, а те като орли се бориха вътре в новата по онова време дясна коалиция РБ да влезе в управлението. Нито тогава, нито след това ръководството на ДСБ имаше адекватно присъствие в тази политическа конструкция. Напускането й днес изглежда най-естественото решение за ДСБ. Тази партия просто не изповядва коалиционността като своя философия. Но пък властта в политиката се услажда. 

Дали излизайки от коалицията Радан Кънев не обяви нов десен проект, членството в който да не зависи от партийните ръководства, заради това, че не може да накара същите тези ръководства да напуснат властовите позиции, които заеха? Ако председателят на ДСБ има реално намерение да се бори с корупция и обръчи около властта, вероятно е добре да заоре дълбоко в почвата, която им помага да виреят.

И дали тогава от нея няма да излязат на бял свят резултатите от приватизацията, реализирана от неговите политически предшественици?

Разпродадени заводи, загубени работни места, облагодетелствана партийна върхушка. Не е ли това повод през главите ни да прехвръкват мисли за корупция и обръчи около властта в средата и края на 90-те години на миналия век? Енергия около идеята за нов десен проект не се усеща. Наистина, в България има широко място за нова политическа формация. Но място за алтернативата, каквато не е нито една от партиите в настоящия политически момент. Нито партньорите на ГЕРБ са негова алтернатива, нито опозицията му. Тази алтернатива не се казва и Радан Кънев, не е и обявеният от него нов десен проект.


Щракни тук, за да коментираш новината