Нито едно усилие не би дало резултат, ако среща пасивно отношение или дори съпротива
Последно обновяване
07 Януари 2015 в 17:14 ч.


Заглавно изображение на новината

Институциите в България се нуждаят отчаяно от сътрудничеството на населението, в името на което, поне на думи, е посветено тяхното съществуване. Нито едно усилие не би дало резултат, ако среща пасивно отношение или дори съпротива. Би било най-добре, ако сътрудничеството е създадено, утвърдено и двустранно. Ето една реална ситуация, върху която ми се струва, че си заслужава да се позамисли човек.

Тази седмица попаднах на автомобил с великотърновска регистрация, паркиран на най-неподходящото място. Върху пешеходната пътека на моста до Драматичен театър „Рачо Стоянов” в Габрово, на по-малко от метър от знак, указващ, че там пешеходците пресичат пътното платно. Нагло поведение! Предизвикателство към институции и общество. Би било наистина впечатляващо, ако шофьор, който се опитва да спазва правилата за движение по пътищата не се сблъскваше всеки ден с „бързаци”. 80-90 км/ч – това са скорости, развивани от „големите шофьори”, които летят с разбирането, че „книжка кола не кара”. Не че и в това няма голяма доза истина, но не точно така, както я разбират нарушителите.

Но да се върнем на автомобила с търновска регистрация. Разбира се, направих снимки и естествено ги публикувах. Давах си сметка, че за да бъде санкциониран този шофьор ще ми се наложи да се съглася да свидетелствам. И бях взел решение да не го правя. Не съм сигурен, че съм прав. Но имам своите основания. Те се коренят в една остаряваща история, която май вече е покрита с достатъчно прах, за да не й обръща никой внимание. Става въпрос за поведението на екипа на бившия вече министър на Регионалното развитие Десислава Терзиева, който при посещение в Габрово преди доста месеци извърши показно и ненужно нарушение на правилата за движение по пътищата, при това пред очите на десетки хора. Обратен завой на множество коли със специален статут на място, където има забрана. Последван от неразрешен престой на спирката до Областната управа, при което се затрудни движението на току-що пристигнал автобус. И опит да се обясни всичко това с наличието на някакво такси, което също чакало на спирката. Снимки, публикации в медиите…и нищо. Министърът била със специален статут. Никой от никоя институция не се обади да се поинтересува, може би защото всички знаят, че един министър е със специален статут. Нямам спомен нещо да е застрашавало бившата титулярка на Регионалното министерство. Едва ли щеше да й е по-трудно да влезе при Областния управител, ако колите й бяха паркирали на паркинга на институцията, който се намира на няколко метра. Но, не – трябваше да се направи показна и публична демонстрация на статут! Е, защо министър да може да върши нарушения, а шофьор на кола с търновска регистрация да не може? Отказът ми да сътруднича за наказването му, поне в моите очи, не е оправдание на такова поведение. То е пасивен протест срещу наложения манталитет, когато се сдобиеш за малко власт, непременно да я демонстрираш, като покажеш, че правилата вече не важат за теб. Пък и какво ли да направи полицията в случая? Да се занимава с разни спец. служби, които возят министрите ли?

Група момчета на възраст около 20-те върви по една от централните улици на Габрово (историята е от преди години).  Никой от тях не е „света вода ненапита”, но поведението им е по-скоро бунтарско. В даден момент към тях се присъединява друг младеж, когото познават от дискотеки, но не го държат много близо до себе си, защото знаят, че се е омесил със среди и лица, с които е опасно да се контактува. В един момент, докато тече шеговит разговор, същото момче извиква „Дръж” и подхвърля някакъв предмет към член на групичката. Следва съвсем естествена реакция на хващане и нещо като мини-екшън. От ъгъла на една сграда излизат униформени, правят проверка и се оказва, че момчето с най-бързия рефлекс на хващане държи марихуана. Следва задържане на групичката, а в бюлетина на полицията се появява поредната информация за заловен младеж с еди колко си грама вещество, което при „полевия наркотест реагирало на марихуана”. Единственият, който не е задържан е именно младежът, приближил се към компанията, точно когато трябва.

Преди време това момче застана пред камерата на Нова телевизия. Разказът на габровеца не беше покъртителен, а поучителен. Сподели доста неща, в това число и за ангажиментите си към определени служби. Трябвало да осигурява точно такъв тип „жертви”.

Година, може би толкова време изтече, от времето когато занесох за проба пакет с кайсиеви ядки, които бяха предизвикали натравяне на човек в Габрово. Съответната служба прояви интерес и обеща да отговори, след като се направят проби. Още чакам отговор. А, в офиса ми стои цяла торба от въпросните ядки. Не смея да ги изхвърля, за да не се натрови някой с тях. Май най-добре е да намеря начин да ги изгоря. Защото случая е потънал в чекмеджетата на дълбоките чиновнически бюра. 

В тъжната картина наречена „Загубата на доверие към българските институции” има много лица и служби. Аз бих прибавил Съвета за електронни медии по чисто лични впечатления, тъй като съм имал възможност много пъти през годините да опра до работата им. Но те не са нито най-важните, нито най-интересните за широката публика.

Въпросът е докъде е стигнал процесът на загуба на доверие и колко време и усилия ще трябва да се вложат, за да се извърши промяна. Защото без двупосочното сътрудничество институции – общество няма как да търсим възможности за качествена промяна на своя живот.  


Щракни тук, за да коментираш новината