Общински съветници с гребла в ръка обединяват населението в битка със снега
Последно обновяване
13 Януари 2016 в 14:29 ч.


Заглавно изображение на новината

Тези дни се отдадох на удоволствието да препрочета автобиографична книга на Маргарет Тачър и още в началото си дадох сметка, че през разказа на един от най-големите държавници на нашето време преосмислям съвременността.

Първата жена в историята на Англия, станала премиер, описва средата, в която още в ранните си години се е формирала като личност и политик. Разбира се, да е личност не се отдава на всеки, но ако това е нещо вродено, се налага да бъде развито. Ако пък не е, значи е във възможностите на всеки да го постигне.

Маргарет Тачър описва едно общество в родния си град, в което има сплотеност около общи цели и ценности. Икономическата криза от 30-те години сякаш кара хората да се обединят, а не да търсят спасение поединично. Безспорно баронеса Тачър е човек с изразено политическо мислене и е партийна натура. И когато личност с такава нагласа заяви, че политиката е предназначена да обслужва обществото, а партиите са нещо второстепенно си заслужава да се замислим.

Има ли български политически лидер, който да разсъждава така?

Украсени от самите жители квартални улици по Коледа, дори неофициално съревнование между тях кой ще създаде най-празнична атмосфера. В книгата на Тачър нe прочетох, че са се тюхкали къде е Общината да им направи живота приветлив. Е, в Англия рядко има сняг като нашия, но дали ако имаше хората нямаше да се организират да го разчистят? Тук изобщо не става въпрос, че населението е длъжно да свърши работата на институциите. В никакъв случай. Най-малкото, защото си плаща и трябва да получи добра услуга срещу парите си. Става въпрос за сплотеност.

От Тачър ще прескоча на едно много по-плитко като възможности за мисловна дейност място - местните форуми в интернет.

Помията, която "писатели" под псевдоним изливат в две-три (понякога и повече) изречения е потресаваща. Можем да приемем, че 200-300 души стоят на компютрите си и под различни псевдоними се надскачат един друг с реплики, но при едно по-сериозно бедствие виждаме ли обществото обединено? За съжаление политиците у нас, които се стремят да събират, а не да разделят хората са малко. Наводненията от 2014 година, например, накараха много хора да проявят съпричастност.

И още повече хора да не го направят. Тогава пък политици зовяха населението да бъде единно и да си оказва съдействие. Ама то не става да го правиш само когато ножа е опрял до кокала. Необходимо е политиците да търсят обединението на обществото най-вече когато обстановката е нормална. Обществото допуска това да се случва, което означава, че няма как вината просто да бъде прехвърлена само на "лошите политици". Но пък те хитричко се възползват от обществената нагласа на българина да се оставя да бъде разделян. Върху два фундамента са стъпили от години политиците ни - разделението и наличието на държава във всичко. Уж като си отиде комунизма и държавата щеше да се отдръпва, за да остави свободната воля на населението да движи прогреса.

Да, ама не. Чрез държавата и нейните лостове партиите в България оказват въздействието си върху всички сфери на живот. И реално са търговци на влияние. Харесва ли ни това положение? Нормално ли е? Ако не - очевидно обществото в България не е узряло да направи промяна. За съжаление толкова силното влияние на партиите не позволява спокойно развитие на процесите в отделните области на живота. Нормално е по време на избори обстановката да се изостри, тонът на конкурентите да стане по-краен. Не е нормално, когато резултатите от вота станат ясни, това да продължава.

Сега си мисля, че би било интересно, ако завали прилично количество сняг тази година, да видим как общинските съветници на Габрово ще организират населението в помощ на Общината. Те по същество изпълняват или би трябвало да изпълняват и такива функции.

Дали ще станем свидетели как местни парламентаристи с гребла в ръка ходят от врата на врата из квартала си и призовават съседите да започнат заедно битка със снега? Вероятно и досега е имало такива, макар и единици, на които трябва да се поднесат извинения, че не са били забелязани. Мисля си, че след този призив това ще се промени. Най-малкото все ще се намери някой, който вместо да се включи в общото дело ще предпочете да стои зад компютъра и да коментира в интернет. Тогава ще има шанса да пусне и снимка, която показва как съветници от противоположни групи обединяват населението. Именно обединяват, а не разделят. Остава сега да падне и сняг.

Вестник: "100 вести"

автор: Тихомир Църов


Щракни тук, за да коментираш новината