Поглед върху ролята на българските медии в отравянето на човешкото съзнание
Последно обновяване
12 Август 2015 в 14:07 ч.


Заглавно изображение на новината

Интересно е да се поразсъждава за ролята на българските медии във формирането на общото съзнание на хората в страната. Или по-точно - в отравянето на човешкото съзнание. Има един христоматиен пример. Образец, по който сякаш се случват нещата. Няма да го назова на този етап от разсъжденията си. 

Изглежда, че през медиите някакви хора, неясни за публиката,  си разменят предупреждения. Услужливите журналисти, дали от "Свещена простота", от неопитност или поради друга причина, стават проводници в тази размяна на мисли. Изглежда неясно и абстрактно, особено за тези, които приемат едно към едно, това което се казва през медиите, особено електронните и особено телевизиите. Задава ли си някой въпроса защо точно сега тръгва информацията, свързана със сина на президента Първанов, който заедно със сестрата на депутата Кирил Добрев, бил закупил собственост в скъп хотел.

И защо упорито се налага тази информация през няколко медии, а други мълчат, все едно нищо не се случва? Или пък, защото тези които ги управляват много добре знаят какво точно се случва. И не се намесват в игра, в която играчите са други. Може би предварително определени. В съзнанието на хората остават две неща - Първанов и милиони. "Водещата", нарочно сложена в кавички, на национален сутрешен блок пък се опита наскоро да пробута темата на свой гост, който по принцип не би трябвало да има нещо общо със случая. Няма ли? Как така? Нали информацията трябва да се върти постоянно, за да бъде наложена в мислите на хората. Така се правят внушения. Сега ще се върна на христоматийния пример. Ако не сте се досетили, той се нарича казуса "Царски имоти".

Внушението, че Симеон се е върнал в страната, само и само да си ги прибере толкова добре сработи в отношението на избирателите към него, че популярността му получи сериозен удар. Казват, че една новина живее кратко и бързо се заменя с друга. Е, не е точно така. Няколко вестника, радия и телевизии, работещи за определени интереси, поддържаха информацията години наред, погрижиха се да я "набият в главите на хората", така че дори насън да ги бутнеш да започнат да рецитират защо Царя се бил върнал в страната.

Дали публиката има интерес от такива медии, каквито в момента преобладават в България? Мисля, че не, а още по-малко от посоката на медийно развитие, която е наложена.

Медиите не бива да бъдат ударната сила на властта. Нито на средите, които ги финансират. Наскоро, "видна" представителка на медийната гилдия, обясняваше защо медията, в която работи е фалирала и заяви претенции за наливане на държавни пари във вестници, а не само в телевизии. Дали пък не е на прав път? Макар развитието, което тя чертае да е погрешно. Защото води до зависимост, а не обратното.

Очевидно медии на чисто пазарен принцип у нас е трудно да работят. Особено, ако са извън София. Уж силните медии не успяха да се преборят дори за една схема в една оперативна програма, чрез която да се получава европейско финансиране само и единствено за медии. Дали не е дошъл момента да започне дебата за намеса на държавата в издръжката на медийния сектор, но при ясен регламент и без претенции към информационната част? Все пак за другото си има PR-и.

Сигурен съм, че по темата може да се говори много. Вярвам, че по някакъв начин е необходимо да се постави началото и много хора да се включат в дебата. Но вярвам, че е необходимо да има политики към медиите в България. Разбира се не говоря за жълти издания, комерсиални предавания или еротика. Смятам, че е ясно – става дума за истинска журналистика. Стига ти да изслушаш едно участие на журналиста Тома Томов в някакво предаване и паралелно да хвърляш по едно око на тези, които днес заемат мястото му. Разликата в капацитета, познанията, професионалния подход и присъствието стряска. 

Публикация във вестник "100 вести", снимка budnaera.com


Щракни тук, за да коментираш новината