Политиката у нас е енергоемка, непродуктивна и замърсява околната среда
Последно обновяване
26 Септември 2013 в 08:55 ч.


Заглавно изображение на новината

Получавате покана да присъствате на събитие за представяне на нови продукти на Кока кола. Решавате да отидете. Как бихте реагирали, ако вместо да ви запознаят с това, което са произвели и смятат да пласират на пазара, от компанията започнат да оплюват продуктите с марка Пепси? Какво ще си помислите, ако час и половина слушате как конкурентите не успяват да организират добре производството, как не могат да създадат нещо, което е достойно за вкуса ви, колко вредно е всъщност да заложите на тях. И през последните 5-10 минути организаторите на срещата ви заявят, че те са алтернативни, модерни, верният избор за всеки консуматор на безалокохлни напитки. Без да кажат каква е алтернативата им и без да покажат как тяхното разбиране за личен модернизъм се вписва във вашето ежедневие. В крайна сметка едва ли ще ви стане ясно защо това би било верен избор за вас.

Как бих реагирал аз ли? Или ще се откажа да купувам безалкохолни напитки, или ще се откажа от техните.

Политиката в България днес предлага точно такава форма на контакт с хората. Независимо дали става въпрос за директни срещи или за представяне чрез медиите. Започва се с обща негативна оценка за опонента, който е възприеман като враг, навлиза се в подробности, които да докажат черните му страни – склонност към корупция, защита на корпоративни и лични интереси, властолюбие, подплатено с икономически и финансови облаги. На човек не му е необходимо да ходи на срещи с представители на различни партии, една му стига. В българската политика много рядко можеш да чуеш някой да ти предложи нещо, което има реална връзка с теб самия. Политическата среда е силно замърсена и успява да повлияе на участниците, като зачерни всички добри намерения, с които са се включили.

Опонентът и неговите негативни черти е едната любима тема, когато в България се говори за политика, другата – професионализмът. Ако слушаш политиците, то всяка партия разполага с много добра „банка кадри”, която „ей сега като се захване и ще оправи положението”. И докато една управляваща партия осигурява възможност на страната да се ползва от въпросните професионалисти, то друга – опозиционна, на висок глас нарежда, че това е „поредната метла”, която измита „кадрите от предишната банка”.

Разговорът за политики, дори да започне, не продължава дълго. Изражда се в лчни нападки и в крайна сметка се стига до дългото и напоително очерняне на опонента.

Политическият пазар не е нещо по-различно от икономическия. Ако на единия имаш компании, които произвеждат продукция, на другия имаш партии, които реализират политики. Хората едва ли знаят много за производствените процеси, но ползват крайния продукт. Днес у нас политическото производство се нуждае от пълна промяна, защото е енергоемко, непродуктивно, замърсяващо околната среда, а крайния му продукт е с много ниски показатели.

Но, пък чудно ли е, че е така, след като в България политика не се прави с идеи, а ентусиазмът връхлита политиците ни предимно чрез материални провокации.

Политическата формация, която роди новата българска кауза, ще спечели стабилни позиции в обществения живот през следващото десетилетие. Колко от днешните политици помнят, че членството на страната ни в Европейския съюз беше точно такава кауза. Тя се зароди още във Великото народно събрание, където политици с леви идеи като Елена Поптодорова, бяха рамо до рамо с десните си колеги, като Соломон Паси. 17 години продължи вървенето по този път, а през това време каузата обединяваше представителите на политическите среди и гражданите. Днес се нуждаем също толкова много от голяма и обединителна кауза. Но дали има кой да я формулира?


Щракни тук, за да коментираш новината