Присъствието на Моника Маковей показва, че в България няма реформатори
Последно обновяване
26 Май 2015 в 17:15 ч.


Заглавно изображение на новината

Името на доскоро непознатата в България Моника Маковей от няколко седмици се развява като знаме, с което може да се бори корупцията и нейния носител - родната мафия. Някои медии дори я снимаха в ефектна поза - обвинително насочен нанякъде пръст и малко свирепо изражение на лицето. В сутрешните блокове на телевизиите дори обикновени зрители, макар да бъркаха името й, започнаха да зоват "Онази, румънката Маховей - направете я Главен прокурор".

Така простичко някой вижда решаването на проблемите, свързани с корупцията и неработещите обществени системи. Това показва, че идеята за Спасителя никак не е чужда на доста хора, нищо че точно те стават първите разочаровани критици на поредния Спасител, който е бил припознат.

Понеже в България никога не е излишно да имаме съмнения, особено към хората с власт, политическа и икономическа, редно е да се запитаме "Защо точно сега се завъртя името на Моника Маковей в медийното пространство? И в чий интерес"?

В опитите да се намери достатъчно доказателство за желанието на властта да проведе съдебна реформа ли бе развято знамето "Маковей"? Може би чрез нейното присъствие България изглежда по убедителна пред Брюксел? От нещата свързани с реформи в съдебната система, като че ли остава само името на странната бивша румънска министърка.

Я, се опитайте да назовете поне три неща от тази поредна българска реформа! Трудна работа, нали. В България много често нещата са прекалено сложни. Или усложнени. Защо ли? За да не се налага да бъдат обяснявани! Моника Маковей пък обясни колко е просто всичко!

Започваш да действаш и не правиш отстъпки. Казват, че нейната реформа успяла така. А не с компромиси. Само че стана ясно и какви са последиците за нея самата. При първия удобен случай била свалена от власт и после пратена в Европейския парламент. Не за награда. Като наказание!

И така като се замисли човек кой роден политик днес е способен на такава решимост? Колко по-удобно е нещата да се свършат формално. За пред Брюксел! Защото да си реформатор е трудно. На реформаторите им се ръкопляска до момента, в който започне истинската реформа. У нас май няма кандидати, които да се ангажират с реформиране на неработещите системи. Политиците ни предпочитат аплаузи. 

Всъщност не е ли точно пирсъствието на г-жа Маковей, точно в този момент в България, най-голямото доказателство, че ние нямаме такъв еквивалент, който да покажем като символ на реформа?  


Щракни тук, за да коментираш новината