Решението за транспортната система на Габрово може да бъде само политическо
Последно обновяване
01 Юли 2015 в 15:35 ч.


Заглавно изображение на новината

Решението как да се развива транспортната система на Габрово може да бъде само политическо. Всичко останало – професионални преценки, доказателства „за” или „против”, дори желанието на населението, дават само формата, в която е бъде облечено решението на политиците.

Политиците – както управляващите, така и опозицията, са формирали своите позиции и търсят пътища да ги представят, по възможност по-атрактивно, пред жителите.
Към момента нещата изглеждат така – ГЕРБ изпраща тролейбусите, гордостта на габровци от 80-те години, в историята, а БСП иска да се търсят възможности този тип транспорт за бъде развиван.

Лявата опозиция дори смята да организира местен референдум (предложението за решение за който вече е внесено в Общинския съвет), с който жителите да се изкажат по темата с тролейбусите на Габрово.
От ГЕРБ преди няколко седмици изтъкнаха много аргументи, базиращи се на професионалната преценка, за изработването на която са платени няколко десетки хиляди лева от местната хазна.

Простичко казано – според въпросните специалисти, тролейбусният транспорт е скъп, едно превозно средство струва над милион. Управляващите смятат да развиват транспортната схема на Габрово без тролейбуси.
Не казвам дали това е добре или не, защото не знам. Също така ще ми е трудно да участвам в референдума на социалистите, тъй като на този етап нямам никаква идея как да формирам своята позиция.

Както казах, решението може да бъде само политическо.
Защото само преди няколко години ГЕРБ смятаха да развиват транспортната схема на Габрово с тролейбуси, а БСП в ролята си на управляваща партия не направиха кой знае какво, за да се случва това. Дори позицията на ръководството на фирма Общински пътнически транспорт от времето на лявото управление на Габрово не беше в полза на развитието на тролейбусната система. Напротив.

„Община Габрово е разработила амбициозен план за развитие на тролейбусния транспорт за периода 2012 – 2020 г.”, се казва в Доклад-анализ, относно възможностите за икономически ефективно увеличение на участието на тролейбусния транспорт във вътрешно-градските пътнически превози в България. Той е изготвен от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията през юни 2012 година. Това е времето на първото правителство на ГЕРБ.
Очевидно политическата посока е да се търсят възможности за развитие на тролейбусен транспорт в България. Защото този доклад отчита, че освен в 14-те града, където има тролейбусен транспорт, всички останали областни градове биха могли да бъдат съоръжени с тролейбуси.

В доклада изрично се отбелязва „при наличие на съответната политическа воля за разширяване на вътрешно-градските електротранспортни мрежи, държавната политика в тази област трябва да намери израз при разработването на Оперативна програма „Регионално развитие” 2014 – 2020 г.
Докладът цитира и специалисти (които и да са те, тъй като не е посочено изрично), според които след три-четири десетилетия суровият петрол ще стане оскъден, а към края на столетието – ще е към изчезване. Това, според този документ, ще изтика електрическата енергия като основна енергийна алтернатива, доколкото тя може да бъде генерирана от независими един от друг източници.

Това са проблемите, които ще диктуват световната политика в близко бъдеще, а от там и националните приоритети в различните области на икономиката.
Дали това са просто добре формулирани изречения от една администрация, на която в даден момент е било наредено да представи заключенията на предварително ангажирани специалисти? Добър опит да се формулира определена политическа визия, защото заключенията са интересни и добре подплатени.

Събираните доказателства са изключително в полза на тролейбусния транспорт. Заключенията на този доклад не кореспондират със заключенията на специалистите, ангажирани да направят анализ на транспортната схема в Габрово, който беше представен преди няколко седмици.

Според него един нов европейски тролейбус струва 730 000 лева, а един нов европейски автобус – 380 000 лева. В замяна на това тролейбусът изразходва 1,9 пъти по-малко енергия, която освен това е 17 пъти по-евтина (отново според доклада на транспортното министерство).
Заключението е, че след като се вземат предвид всички факти от доклада (а не само изложените тук) автобусът струва 12 пъти по-скъпо от автобуса, при това експлоатационния период на автобуса е 30% по-малък от този на тролейбуса.

Няма смисъл да цитирам повече данни от този доклад. Всеки може да се запознае с него, документът е публичен. Аргументите в него звучат много убедително. Убедителни са и представените от администрацията в Габрово заключения от анализа от тази година, независимо че има сериозни разминавания в цифрите на двата документа. Единият сякаш търси доказателства, че тролейбусния транспорт трябва да се развива, другият – обратното.

Какво се случи между двата документа? Има ли международен фактор, който да е оказал влияние? Има ли някаква връзка между широко прокламирания завод за тролеи в Габрово, който впрочем трябваше да се случи с украински инвестиции и политическата и икономическа ситуация в Украйна?

Защо социалистите искат днес да се развива тролейбусен транспорт, а като управляващи не го насърчиха особено. Фактът, че са го запазили достатъчен ли е? А може би все пак има някакво извъртане на поколенията в БСП и тези които сега формулират поведението на левицата са много по-решителни в действията?
Не мога да не подчертая, че представената от администрацията на кмета Таня Христова система на развитие на транспорта в Габрово ми се стори много добра, независимо от очакванията ми да има по-силен акцент върху средствата за придвижване с ток (в случая със схемата на г-жа Христова става въпрос за електробуси).

Привлекателна е идеята за велосипедните алеи, за стимулирането на населението да полза обществен превоз.
Модерни транспортни средства, които не зависят от изкопаемите горива, не замърсяват въздуха и не произвеждат шум. Линии, по които превозът стига без закъснение до кварталите и селата на община Габрово – ето това са добри отправни точки, по които си струва да мислим всички, които живеем тук. Още повече, че най-отдалеченото място, село или квартал, от центъра на Габрово е само на 20 км.

Ще се върна на идеята си, че решението за транспортната система на Габрово може да бъде само политическо. Съвременната политика се базира на възможността да спечелиш възможно най-широка подкрепа от населението. Обществените обсъждания, особено ако са организирани така че хората, наистина да се включат в тях, дават големи възможности да се изкажат аргументи в полза на определена местна транспортна политика.


Щракни тук, за да коментираш новината