Ще се наложи ли на ГЕРБ да роди собствената си алтернатива?
Последно обновяване
10 Ноември 2015 в 17:15 ч.


Заглавно изображение на новината

Опозиция - да, има. И в националния, и в местните парламенти. В местата, където доминира ГЕРБ официалната опозиция се оформя около социалистите. По-малките групи или съветниците, които са влезли сами в някой от общинските съвети, най-често стават придатък на управляващото мнозинство. Разбира се има случаи, когато гласуват опозиционно, но реална опозиционна политика от тяхна страна се ражда рядко и по изключение.

След последните избори за местни органи на властта започна да се усеща, че макар да има опозиция, няма алтернатива. Високите резултати на ГЕРБ могат да се обясняват с организацията на изборния процес, но не могат да бъдат постигнати без да има тенденция, настроение сред голяма част от гласувалите да подкрепят тази политическа формация.

Дали голяма част от негласувалите биха го направили? Малко пресилено звучи констатацията на представители на ГЕРБ по повод надхвърлящите на места 65%-70% подкрепа -"Какво да правим като хората ни харесват".

По-верен политически прочит би бил, че ГЕРБ няма алтернатива. Алтернатива, която да обедини кръгове от обществото, чувстващи се политически непредставени. Съвсем естествено формацията или личността, около която би се оформила алтернативата, би увлякла немалка част от тези, които са гласували за ГЕРБ като за "по-малкото зло". Така един кандидат на ГЕРБ дори да победи на изборите, това няма да бъде с 87% или с 67% подкрепа на първи тур.

ПП ГЕРБ не е виновник за тази ситуация. В партията на Борисов просто играят играта и им се получава в резултата. Проблемът е, че това не се случва при останалите, които правят опит да родят алтернативата, а стигат само до състоянието на опозиция.

Малко абстрактно звучи за някой идеята за политическа алтернатива, затова вероятно не са излишни няколко примера.

СДС от началото на 90-те години опозиция ли беше или алтернатива? Че СДС беше и опозиция е безспорно. Но синята партия най-вече беше алтернатива на политически модел, изграждан в продължение на 45 години. Говоря чисто символично. А, това че в тъй наречените демократични редици имаше много хора и структури, свързани с най-мрачните комунистически творения, в това все по-малко хора се съмняват.

НДСВ и Цар Симеон Втори така и не се реализираха като опозиция. Затова пък бяха много ясна алтернатива на двуполюсен модел, който роди разделение в обществото.

И ГЕРБ не са били опозиция. Няколко месеца управление на Орешарски беше по-скоро период на преосмисляне и печелени на партньори за последвалия мандат.

Днес липсата на алтернатива става все по-болезнена. Вероятно изчезването на каузите в политиката е важна причина за ситуацията. Но общество без алтернатива не е спокойно общество. От него могат да се очакват какви ли не изненади. В повечето случаи неприятни, най-често водещи до нестабилност. И за да постигне стабилност ГЕРБ се нуждае от алтернатива. Ако я няма още известно време, партия ГЕРБ сама ще започне да я ражда - независимо дали като организиран процес или чрез процеси, върху които не може да влияе.

Сигурно доста хора са забравили или не си дават сметка, че подобна ситуация имаше в края на 90-те години. БСП беше опозиция, при това агресивна, на синьото управляващо мнозинство. Но не беше алтернатива. Тогава се роди идеята за Българския Великден. "Демократичното правителство" организира широк форум за изявени българи, живеещи в чужбина, без да има идея, че създава собствената си алтернатива. Именно тези млади хора станаха важен фундамент за създаването на НДСВ и успешното управление на Симеон Втори през мандата 2001 г. - 2005 г.

А днес отново, в българското политическо пространство, се отваря едно широко място за политически субект или личност, около които да се роди алтернативата. Дано е градивна и позитивна, за да издигне обществото и да му покаже възможности, а не да натяква за нерешени проблеми. Последното има кой да го прави. То и сега е приоритет на опозицията. 


Щракни тук, за да коментираш новината