Симеон Втори е символ на една от най-старите български институции
Последно обновяване
18 Март 2015 в 18:19 ч.


Заглавно изображение на новината

Едно обръщение, инициирано от 101 интелектуалци, общественици и политици провокира българското общество.

Да върнем Царя в помощ на България, призоваха хора като проф. Андрей Пантев, акад. Георги Марков, Людмил Станчев.

Зад идеята застанаха министрите от първия кабинет на Царя - Костадин Паскалев и Мехмед Дикме, политици, които са се реализирали чрез партия НДСВ.

Идеята веднага накара да настръхнат противниците на Симеон Втори, чийто поход към властта през 2001 година осуети плановете и на сини, и на червени, но освободи обществото от политическото напрежение и внесе нова култура на общуване.

Срещу идеята Симеон отново да стъпи видимо на сцената веднага се извадиха старите словесни оръжия, с които дълги години се стреля. 800 дни, имоти и изсечени гори за пореден път се завъртяха в заглавията на вестници и електронни медии, а телевизионни водещи с малък опит и съмнителен капацитет ги цитират толкова напоително, че да не остане нито един зрител, който да не е чул. Все пак минаха вече пет години от времето, в коeто Царя заемаше някаква формална политическа роля, може някой да е забравил.

Срещу това привържениците на Негово Величество, които всъщност не са никак малко, противопоставят факти - 40 000 нови фирми, създадени до края на управлението на кабинета на Царя, намалена безработица, прекрасна среда за правене на бизнес и най-ниското ниво на корупция за целия преход.

И така публиката, заради която се прави всичко това, не забелязва важното. Дебатът за връщането на Симеон Втори в полза на България не е дебат за връщането на Царя в политиката. Както беше подчертано от хората, подписали обръщението, става въпрос да се впрегне личния и династичен потенциал на последния действал български монарх в полза на страната. Тук опираме и до още нещо - уважението към институциите.

Нас българите много лесно ни ползват за постигането на неособено чисти намерения, интерес от реализацията на които има ограничен кръг хора. И това става като ни провокират да мразим институциите си. Институционалност не се изгражда от днес за утре. И няма общество, което да е успяло със слаби институции. Някои от тях са съществували много векове. В един период ги олицетворява една личност, в друг период - друга.

Такава важна за нас българите институция е Патриаршията. Хайде сега да си спомним какво се случи през 90-те години. За да се решат политически и личностни интереси бе направен успешен опит да се раздели Православната ни църква. Дори имаше и Алтернативен Синод. А Негово Светейшество Патриарх Максим беше представян за корен на злото. Трябваше да си отиде, за да се разбере колко много всъщност той е означавал за църквата ни. Негово Светейшество тихо, спокойно и търпеливо понасяше неволите, които се стоварваха върху него и които бяха инспирирани от политически среди с претенции за демократичност и дясна ориентация. Но именно това поведение на Патриарха запази най-страната ни институция.

А сега да се върнем на Царя, който е представител на другата също толкова стара институция. Кой беше първия премиер в най-новата ни история, който прие да положи клетвата си само в присъствието на Патриарха? Симеон Втори, разбира се. За да влезе в пленарна зала Максим трябваше депутатите да гласуват специално разрешение. Оттогава премиерите следват този път, който може би трябва да залегне в някакво законодателство, за да стане традиция. И тук изобщо няма нищо общо дали премиерът е вярващ или не и каква е религията му.

Става въпрос за една много важна срещу между двете институции - Православна  църква и държава. Защо никой преди Симеон Втори не се сети колко важно е това? Може би защото Царя е носител на традицията. И е един от символите на държавността. Когато говорим за Царя нека разбираме не само Симеон, не само дори българските царе, а всички български владетели. По същия начин, когато говорим за Патриарх не бива да се вторачваме в конкретната личност, която на даден етап олицетворява този пост. Важна е старата традиция.

Вече бе широко лансирана идеята за институцията Българска Корона, която може би по-леко ще бъде преглътната от личните противници на Симеон Втори.

Ако се отвори дебата за нейната роля ние българите бихме могли да започнем да виждаме колко много неща ни обединяват и колко важно е това да се прави от институциите.

Само че дали днес някой има интерес от обединение? Не е ли по удобно спрямо обществото да се прилага "Разделяй и владей"?

автор: Тихомир Църов 


Щракни тук, за да коментираш новината