Светият Дух стига до човек и с фотография, но по-истинско е, когато зограф вложи душата си в една икона
Последно обновяване
29 Май 2013 в 14:55 ч.


Заглавно изображение на новината

Ако изпишем в Google думата „иконопис” излиза снимката на облечен, в народна носия, мъж, който с четка в ръка рисува. Обстановката е във възрожденски стил, наоколо има икони, вероятно рисувани от него. Впрочем, Пламен Малинов е познат на посетителите на Етъра. Иконописното ателие в музея се посещава през годината от хиляди българи и чужденци. Майсторите на Етъра продават сувенири. Иконописците Пламен Малинов и Росен Дончев предлагат светини, защото там, където сее появил ликът на светец, на Богородица или на самия Творец, на всичко тленно и нетленно – това място е свято. Пред нас, екипът на предаването „Културен хоризонт”, Дима и Мартина е седнал човекът, чрез които ръце се материализират светините. Но може би преди от четката на Пламен Малинов да се появи образ, той се разжда в съзнанието му.

 

-         Представи се за публиката така, както би искал.

-         Аз се занимавам с икони от около 16, 17 години, като в целия ми съзнателен живот, от малък, може би от 4, 5 годишен съм се занимавал с рисуване. Завършил съм художествената гимназия в Казанлък, след това художествената гимназия в София, рисувал съм в чужбина след това, в Швейцария, а сега съм на Етъра. Интересът ми към иконите е започнал от времето, когато посетих Светите места. Там, където е роден Исус, в Назарет, в Йерусалим, на Витисманското езеро, река Йордан, където е получил светото кръщение от Йоан Кръстител.

-         Кога почувства, че трябва да рисуваш икони?

-         След като се върнах от Израел, от Светите места, се появи една възможност с един конкурс в музея на открито в Габрово – Етъра, да участвам в този конкурс, който спечелихме с един мой колега – Росен Дончев. Оттогава започнахме да рисуваме съвсем професионално. Защитихме си след това и майсторските титли.

-         Любим образ за рисуване?

-         Всичките ми образи са любими. За някои светци дори и аз не съм чувал, но не може да се каже, че се рисува образ, който е само любим на човек. А иначе по-рисувани образи са на Свети Георги, на Богородица с Младенеца, на Исус Христос, на Свети Никола. На всички тези светци, които имат празници в българския църковен календар.

-         Аз искам да попитам, според теб рисуването на икони призвание ли е или е някакъв вид работа за теб. Как го приемаш ти?

-         Много пъти са ме питали този въпрос, явно е интересен за хората – как, какво чувства един творец, който рисува икони, било то копия, реплики или собствени образи върху дъската на светци.

-         Имаш ли икона, с която не би пожелал да се разделиш?

-         Много такива икони има, които съм нарисувал през живота си, с които не съм искал да се разделям, но в края на краищата една икона се рисува за хорта и затова се раьделям с тях. То едновременно е работа, защото се работи и е някакъв вид призвание от някаква сила, която те кара да я изявиш по някакъв начин. При мен е с рисуването на иконата, при свещеника е с цитирането на слова от Библията, дори от жития на светци.

-         Смяташ ли, че иконата намира човека, в чиито ръце да попадне?

-         Смятам че човек като влезе в ателието, където се рисуват икони, ако има отношение към самите икони, той просто намира тази икона, която му допада. Това е от страна на човека, който търси. Ако погледнем от страна на иконата, иконата си намира точния човек, за когото е нарисувана, понеже когато се рисува, аз не знам кой ще иска тази икона. Някои прокарват ръце по тях, за да усетят някаква енергия. Всеки човек по различен начин. Друго търсят някаква духовна красота в иконата, в изображението. Други от естетична гледна точка търсят красотата на рисунака, на цвета.

-          А в днешно време иконите като търговия ли са станали или са символ на вярата на човека?

-         Човек като посети много места в България ще види, че иконата е доста комерсиализирана. Продават се най-различни сурогати, малко силна дума е тази, на иконата. Така се променят изображенията, използват се много съвременни средства за показване на иконата като с фотокопия, снимки, ксерокси. Не, че чрез тях не може, например, Светият Дух да стигне до човека, но някак си е по-истинско, когато е вложена някаква душа в една икона.

-         А вярваш ли?

-         Дали вярвам в Бог или в това, което говорихме?

-         В това, че чрез твоите икони Светият Дух влиза в дома на всеки един?

-         Да, мисля че влиза в дома на този човек, който си е взел тази икона с желание, не за показност, че има много скъпа или много красива икона. Ако той няма отношение към нея би трябвало и тя да няма отношение към него. По мое мнение връзката е двустранна. А на Габровския манастир, Соколския, но не е много запазено, има един много интересен мотив, казва се „Колелото на живота”, което почти вече не се вижда. Като първообраза на този мотив е нарисуван в църквата „Рождество Христово” в Арбанаси от неизвестен зограф, някъде около 16, 17 век, 1640 г. То е много интересно, защото след това Захари Зограф рисува този мотив на Рилския манастир. Най-известното негово колело е на Преображенския манастир до Велико Търново. След това други са взели този мотив. Например двама майстори от Банската художествена школа, които го рисуват в местната църква, което е вече по-възрожденско, по-разказвателно, но смисълът на това колело е колко е преходен човешкият живот. Когато човек се разжда като едно бебе, на върха на славата си, по средата на живота, когато мисли, че светът е негов, че всичко земно вече е негово и след това, когато остарява вижда колко е преходен животът, защото си заинава.

-         Като говориш за това колко е преходен животът замислял ли си се, че ти чрез това, което правиш, чрез тези икони оставяш нещо след себе си, твориш?

-         Да. Всеки човек, независимо в коя област е в сферата на изкуството, всеки, който е направил нещо значимо остава с него в бъдещето. Неговите неща говорят за него и напомнят на хората за него. Така е с музика, с драма, с театър.

-         Според мен това пресъздаване на иконите е нещо свято. Иконописецът трябва да вярва в това, което рисува, да има някакво усещане, за да може да се пресъздаде на иконата и от там тази икона да го пресъздава у собственика си. Затова иконописецът чувства нещо по-различно от това, което чувства кожухарът, който влиза в работилницата си. Чувстваш ли нещо по-различно?

-         Да, всяка сутрин, всеки ден, който започва, човек като отиде, нека кажем работа, защото то си е работа, независимо дали се прави икона или се копае нива, човек си създава едно настроение, за да може с удоволствие да си свършитова, което е решил за деня. Какъв образ би нарисувал този ден, какво би започнал, каква композиция от светци, При иконата не е така, както в кавалетната живопис и живописта, която виждаме в изложбените зали. Там все пак има един канон, който не е толкова труден за изпълнение, защото показва на зографа как би трябвало да сенарисува една сцена, кои хора участват в нея, как изглеждат – с бради, без бради, възрастни, млади, това е канонът. Би трябвало да се спазват пости, особено когато са църковни пости, когато се рисува някакъв божествен образ. Има и други като целомъдрие. Не всичко може да се спазва. Важното е човек да е чист в душата си, когато рисува или по-точно зографисва.

-         И ти си постещ и целомъдрен?

-         Не, не съм. Заради това казах, че много зависи от самия човек. Ако трябва да се нарисува една икона, която би стояла в една голяма църква е желателно да се направи това нещо, защото тя ще бъде гледана от много хора. Ще трябва да излъчва нещо чисто. Това не означава, че когато човек притежава една икона вкъщи тя не трябва да е чиста. Всеки, който рисува прави различни трактовки за себе си.

-         В началото на разговора каза най-популярните светци, които се рисуват, но каза че има и много, които за неизвестни. Кои са те?

-         Не мога да кажа много имена, но идват хора при нас, които искат да си поръчат някой образ, който и те не са го виждали. С колегата сме търсили в жития, от други източници, от интернет, но просто не могат да се открият образи на тези хора-светци. В момента не мога да се сетя за някои, но например Онуфрий Габровски.

-         Днес хората вярващи ли са?

-         Не, днес хората са повече обезверени. Липсва им много от морала, който беше загубен от началото на Прехода в България. Този морал е крепял много векове българите, опсобено по времето на робствата. Десетте божи заповеди са една основа на изграждане на обществото не, че в миналото са спазвани от всички, имащи власт, но коло тях се е събирало обществото като група и като народ в България. В днешно време в много от младите хора липсва една ценностна система.

-         Аз съм вярваща, защото родителите и прародителите ми са вярващи и аз съм възпитана да вярвам. Според мен всичко идва от възпитанието.

-         Да, така е. Но възпитанието не се изгражда само от семейството. Трябва да има някакви устои. Един камък, от който да се изгради и семейството, и обществото. Както Свети Петър е бил камъкът, от който е изградена християнската църква, така и тези Божи заповеди, дадени на Мойсей от Стария завет, така те са крепяли много векове човешкото общество в християнския свят. Но и в много други религии тези неща се повтарят – в будизма любовта към човека. В много от източните религии го има това. Самото християнство донякъде е заимствано от тези чужди религии. Както от Митра митраизмът – там също е имало разпънат човек накръст. Някои от символите са едни и същи. Не можеш само да искаш, трябва и да даваш.

-         Във връзка с това, което казваш, че освен да измолиш нещо трябва и да дадеш вие правите Пленер през лятото в иконописното ателие. Разкажи ни за това.

-         Този Пленер стана традиция. Организира се от нашето ателие, най-вече от колегата ми. Той се занимава повече с това нещо. Деца от няколко школи за рисуване от България, с тенденция да има и от чужбина, но засега няма, идват за няколко дена, рисуват, правят една изложба и предоставят всичките си картини за продаване, като средствата от тези продажби отиват за помощ на някое дете, което е в някакво неравностойно положение. Децата много се радват, че помагат по този начин, както и посетителите на Етъра, които се радват, че има такива инициативи. Децата помагат на техни връстници. Тази година те помогнаха на едно дете, болно от неизлечима болест. Да се надяваме че детето е разбрало, че неговите другари са му помогнали с каквото могат. Това е доказателство, че човек не може само да взема, а трябва и да дава на другите любов, грижи.

-         И като завършек на нашия разговор искам да те попитам коя е най-голямата християнска ценност, която днес хората са изгубили?

-         Аз мисля, че една от тези ценности е любовта към ближния. В момента всеки гледа само себе си, като изключим протестите напоследък, където хората действат заедно, но те са подтикнати от нуждата да го направят. Няма тази всекидневна обгриженост на мъжа към жената, на семейството към детето, на управляващите към обществото, на всички нива от обществения живот. Има и друго – засилването на алчността между хората. Стремежът към суперматериалното, обогатяването на човека. В повечето случаи води до обедняване на духа, не от църковна гледна точка, а от съвсем общочовешки план.

-        Добре Мартина, в края на нашия разговор с Пламен Малинов искам да те попитам усети ли духовното в студеото, защото ние през цялото време говорехме за  духовното.

-         Да, научих много неща за иконите и за иконописците, Надявам се да сме го предали нанашите слушатели.

-         Аз искам да благодаря за разговора на Пламен Малинов. Бях изключително заинтригувана от това, което той представи като информация и ще се възползвам от това, което ми представи като информация, зад а посетя ателието на Етъра и дами покажеш най-популярния и най-непопулярния светец.

-         Ще се радвам да дойдеш и с други твои приятели и да разгледате, да разкажете на още хора и по този начин да се популяризира ателието.

автори: Дима Ненова и Мартина Йорданова


 

 

 

"Този проект се реализира с финансовата подкрепа на програма "Младежта в действие", администрарана в България от Национален център Младежки европейски програми и инициативи". Съдържанието на настоящия документ не отразява позицията на ЕВропейската общност, програма "Младежта в действие" или НЦЕМПИ"     

 

 

 

 

 


Щракни тук, за да коментираш новината