Търсят се слаби актьори с поддържащи функции за политическия театър в България
Последно обновяване
16 Октомври 2013 в 10:05 ч.


Заглавно изображение на новината

Прави се опит за създаване на политическа партия, която да гарантира зависимост на управлението. Днес партийното генно инженерство е в своята пикова фаза. Досега в демократичната история на страната не е имало толкова опити да се създаде обект на народната любов. Самото понятие „политическо генно инженерство” бе употребено преди повече от 4 години от Румен Овчаров по повод ролята на РЗС и партия ЛИДЕР, която се свързва с Христо Ковачки.

От 2012 година сме свидетели на засилване на опитите за лабораторно създаване на политическа формация. Като че ли моделът е ясен. Нуждата е от една или няколко малки партии, които да влязат в следващия парламент и да дадат шанс основната политическа сила, която ще съставя кабинет да се скрие зад тях, под някаква форма на коалиционно сътрудничество. И да бъде държана в зависимост при всяко важно решение. Така задкулисните играчи, които не се виждат на политическата сцена, биха имали гаранции за собствените си интереси. Пиесата е със слаби актьори, но със силен екип от режисьор, сценарист и автор, които нито желаят да се представят на публиката, нито самата тя знае за тях. Само се досеща, че те съществуват и наблюдават играта на трупата и реакциите на публиката, скрити в сенките зад кулисите на политическия театър. Изглежда, че силна политическа формация, извън основните днес, не е предвидена в плановете.

Видимо нещата започнаха с Меглена Кунева, която набра скорост по време на изборите за държавен глава през 2011 година. Бившата еврокомисарка направи дълга обиколка в страната, за да подготви почвата за своето явяване на националната политическа сцена. Организацията стъпи основно върху структурите на партия НДСВ, финансирането също бе дело на свързаните с тази политическа линия организации, в това число неправителствения сектор. Бе създадена мрежа от граждански Инициативни комитети в подкрепа на кандидат-президентската двойка Кунева – Христов, която се класира с 15% и даде заявка за възможно политическо бъдеще. Дали кукловодите са се намесили в този момент или още преди това са държали диригентската палка? Едва ли някой би дал коректен отговор на такъв въпрос. Но в централните екипи на бившата еврокомисарка рязко се засили ролята на меко казано съмнителни субекти. В крайна сметка идеята за гражданско участие в политиката остана само на думи. Времето за структурирането на формацията ДБГ, макар кратко, успя да откъсне Кунева от нейните естествени привърженици. С мотив, че ще се разширява подкрепата, към партията се пришиха недооценени гербери, бивши фенове на Яне Янев, хора работили за корпоративната ЛИДЕР на Ковачки. Резултатът – от явен политически играч със заявка за управлението, Кунева днес се чуди каква точно комбинация да направи, за да се класира в следващото Народно събрание.

В опит за политическо влияние към нов хоризонт гледат и националистите от СКАТ. Знае се, че така гражданите наричат партията, която едва не прескочи бариерата за парламент на последните национални избори. С присъединяването на евродепутата Слави Бинев към НФСБ към тази партия едва ли ще се влеят повече гласове. Но пък ако сме честни неговите гласове, макар и малко като брой, бяха достатъчни да допълнят втората националистическа формация за влизане в Народното събрание. Разбира се надеждите днес са, че разочарованието от поведението на Волен Сидеров ще прехвърли привърженици към НФСБ. Ако пък бъде създадена коалиция с ВМРО шансовете са още по-големи.

Тази година бивши гербери отговориха с БАСТА на екс-лидера си. Дари си заслужава изобщо да се говори за тази партия? Всъщност да не я пренебрегваме, защото от там може да дойдат основните компромати срещу ГЕРБ през следващите месеци. И може би това е търсен начин за стопяване на подкрепата към Борисов.

Протестите не успяха да родят политическа формация и е малко вероятно това да се случи тепърва. На първо време – за мандат-два, кукловодите ще се задоволят с формации като тези. Малки, винаги на ръба за влизане в парламента. С една ясна роля – да се контролира чрез тях този, който е спечелил мнозинство. За да не вземе да му хрумне да прави реформи в „неправилната посока”. Да не би да вземе и да повярва, че дължи властта си на честни и демократични избори. Дори да е взел чрез тях управлението, не те ще му гарантират времето, през което да се задържи. Филип Димитров и Жан Виденов могат много да разказват. Но дори да решат да го направят, дали има кой да чуе?  

автор: Тихомир Църов, публикувано във вестник "100 вести"


Щракни тук, за да коментираш новината