В съзнанието ми един нарушител се превърна в жертва
Последно обновяване
22 Януари 2015 в 13:23 ч.


Заглавно изображение на новината

Не бях 100% убеден, че трябва да го направя, но все пак взех решение да съдействам на органите на пътна полиция за санкционирането на нарушител на пътя. Не съм привърженик на високите скорости, особено в градски условия.

В конкретния случай, обаче, става въпрос за заснета от мен кола, паркирана върху пешеходната пътека на моста до сградата на читалище Априлов-Палаузов. За да бъде наказан един нарушител полицията се нуждае от показания – кой, в колко часа и къде е направил снимката. Полицаите спестяват среща очи в очи, когато дойде момента да свидетелстваш. Всичко се решава бързо с един подпис. Оказа се, че санкционираният е възрастен човек, със заболявания. Твърдял, че спрял там за малко, за да направи нещо за пенсията си. Не се задълбочих каква е бела целта му.

Малка пенсия, глоба от 50 лв. (представителите на органите на реда ми обясниха, че по-малко не може) и немалко на брой заболявания – ето това е санкционираният, благодарение на мен нарушител. Не го оправдавам за нарушението. И все пак взех да се питам няма ли да е по-добре да го намеря кой е и да му платя глобата. Или поне да разделим сумата.

Защо чувствам вина? Преди малко повече от година направих снимки на нарушение, извършено от екипа на тогавашния регионален министър. В Габрово, пред сградата на областната управа. 4-5 автомобила направиха обратен завой на пешеходна пътека, а колата с министърката паркира на спирката пред очите на десетки габровци.

Дори не бях потърсен от какъвто и да било орган на реда. Още по-малко някой беше склонен да санкционира. Оттогава многократно съм обръщал внимание на тази история. Керванът си върви, кучетата си лаят – това се случва буквално. Някой пък ми обясняваше, че колите на министрите били със спец. режим. Това по разбиранията на българската политическа класа може би означава, че имат право да си правят каквото пожелаят.

Всъщност аз свидетелствах за реализирано нарушение на един човек, който няма специален режим. Затяга колана. Получава малката си пенсия. Ако е имал спестявания в КТБ са му обяснили, че сам си е виновен и ламти за високи лихви, а шест месеца не е имал достъп до парите си. Мисля си, че ако някой си направи труда да провери ще стане ясно, че възрастният човек си е платил глобата. Българските пенсионери са научени така.

Не знам дали съм прав, не мога да оправдая нарушител. Сигурен съм, че ако се придържаме към правилата ще живеем много-много по-спокойно. Но, едни се придържат към правилата, други – не. Едните не могат да не го правят, другите знаят, че могат да си го позволят.

Затова в съзнанието ми наказаният с мое съдействие нарушител е жертва.

Тази позиция е публикувана от Тихомир Църов във вестник "100 вести" на 21 януари във връзка с информация за оказано от него съдействие на полицията за санкциониране на нарушител.


Щракни тук, за да коментираш новината