Време е да изберем отново съгласието и разума
Последно обновяване
05 Февруари 2014 в 08:40 ч.


Заглавно изображение на новината

"Господи, благодаря ти"! Това емоционално възклицание не успя да сдържи водещата на програмата по радио Бумеранг Цвети Павлова на 4 февруари 1997 г. Датата е паметна в най-новата българска история. Денят, в който Николай Добрев и Георги Първанов върнаха мандата за съставяне на второ социалистическо правителство. По същото време проходът Шипка беше блокиран, напрежението се усещаше във въздуха, а нажежените страсти в цялата страна нямаше как да бъдат охладени дори от ниските температури. Усещането, че България е изправена пред гражданска война едва ли бе плод на нечия силна емоционалност.

Без никога да е чул думите на водещата Цвети Павлова, без дори да я познава Николай Добрев, един от големите политически лидери на нашето съвремие, каза нещо паметно. То стана мото на професионалната му работа и го издигна до нивото на държавник. "Избрах съгласието и разума". Години по-късно книга с това заглавие бе издадена посмъртно. На корицата, от вътрешната страна, намираме още две изречения, които дават облика на този български политически деец. "Бъди великодушен. Не лишавай никого от надежда". То е предназначено за Николай Кирилов Добрев (младши), роден само седмица след паметните събития от 4 февруари 1997 г. Николай Добрев си отиде от този свят, казват че преживяното е причината за това. От позиция на времето можем да си дадем отговор, дали сме приложили изразената от него философия в живота на страната си.  

Толкова години след 1997-ма, в България отново имаше протести. Едни побързаха да ги определят като "събуждане на гражданското общество", други за проява на доминиращо платени хора, използвани от политическата опозиция за клатене на властта. В протестите днес страст няма. Още по-малко такава, че да се сравни с настроенията от 1997 г. Може пък това да е причината тогава кабинетът да падне, а днес това да не се случва.

Но само краткотрайна страст в протестите също не е достатъчна. След 4 февруари 1997 г. последва потресаващ период на промяна на собствеността в страната. Пред очите ни големи икономически единици се превърнаха в джуджета, макар и частни. Партийни кадри се сдобиваха със собственост за стотици хиляди и милиони лева. Фактът, че много от тях са били оцветени в синьо няма никакво значение. Аптечно управление в Габрово остава символ на този период. Поне за нашия регион. Сестрата - депутат от управляваща партия, братът - шеф на здравна структура. Последиците - имало едно време едно Аптечно, купено на удобна цена. Очебиен конфликт на интереси без последици. Медиите гръмнаха, журналисти "влачиха темата", докато накрая тя втръсна на публиката. Така е, когато има обществена нагласа и търпимост.

Днес - партийните назначения се оказват актуални за Габрово. Сякаш обществото се е примирило, но до какво ли изкривяване още ще доведе това? Отново говорим за преяждане с власт. Само Николай Добрев ли можеше да се откаже от нея?

"Избрах съгласието и разума", колко политици биха го изрекли? И не е ли време да изпратим такива по върховете на държавата? За да решават заедно проблемите на обществото, да избират неговия интерес пред своя.  С разбирането на Николай Добрев - "Не лишавай никого от надежда". Обаче тук май не става въпрос за надеждата партията ти да дойде на власт, за да те назначи на престижна работа? 

автор: Тихомир Църов 


Щракни тук, за да коментираш новината