Всички пътища в българската политика водят до БСП
Последно обновяване
15 Януари 2014 в 15:01 ч.


Заглавно изображение на новината

Ако се създаде модерна левица България ще се промени. Това виждане може да се стори пресилено на някои, но съм убеден, че има основание за него. В страната ни всичко зависи от политиката. А в политиката, всичко зависи от БСП. Поне досега. Напоследък се изказва публично на глас, нещо което и слепите за партийните боричкания вече виждат – политическата система сякаш е създадена, за да има две формации - БСП и ДПС. Те са под силното подозрение, че процесите в тях се диктуват не толкова от политическите интереси на хората, които ги подкрепят, а от замислите на личности с незнайни за широката публика имена. Около партиите с постоянно присъствие – БСП и ДПС, се сменят такива, които са предназначени да бъдат употребени.

Как ли не обяснявахме съдбата на СДС? Изчезването й като най-голямата дясна формация дори бе обявено за нещо нормално, след като разделителната линия вече не била „комунизъм-антикомунизъм”. Но това май е за пред публиката. Политическото генно инженерство на българското задкулисие сякаш залага на това хората с дясна или центристка представа за живота, да нямат единен център, на който да заложат в политиката и да изискват от него да създаде правилата на реална пазарна икономика. Изглежда, че според този замисъл никой, освен БСП и ДПС, нямат гарантирано дълготрайно присъствие. По реда си минаха СДС и НДСВ, така трябва да се случи и с ГЕРБ. Всяка от тези партии донесе положителни неща за България, но хората им отнеха властта, заради отрицателните тенденции, които наложиха. СДС стана жертва на лакома партийна номенклатура. Ако днес говорим как хората намразиха политиката можем да върнем в паметта си приватизацията на Аптечно управление – Габрово. Забравена история ще каже някой! Да, на това разчитат кукловодите. Да не помним. А, може би е съвпадение, че габровската легенда „Подем” по това време стана придобивка на роднини на депутат от тогавашното синьо мнозинство?

Имотите на Царя пък се оказаха удобен повод за сриването на НДСВ. Тройната коалиция даде своя принос, а нека да се сетим, че в жълтата партия за оставане в нея най-много настояваха хора с министерски и европейски позиции, които днес обявяват себе си за носители на автентичната десница. Куриозът е, че същата тази десница е толкова слаба, че е готова да ги прегръща, разтърсвана от горещи тръпки.
ГЕРБ пък ни донесе Симеон Дянков, явление, за което хиляди български фирми ще си спомнят, а по-суеверните ще чукат на дърво, щом чуят да се споменава името му. Скандалите с подслушванията и отвратителната среда за правене на бизнес са друго явление от този период. И така тази партия да ходи в групата на преходните, е неизреченото на глас предложение на пазителите на политическия ред, узаконяващ само присъствието на ДПС и БСП.

ГЕРБ, обаче нещо се дърпа. Стягат се редици и се търси начин за демократизиране на партията, за да отговаря тя на съвременните условия за работа. ГЕРБ не е управляваща, а водещи фигури там се съмняват, че в близко бъдеще ще е възможно самостоятелно управление. Надеждата е, че една вътрешна промяна ще насочи партийната енергия в градивност и привличане на пасивни досега избиратели.
Само че, според мен, кукловодите нямат такива планове. Никаква модернизация на ГЕРБ не им е нужна. Постепенното изчезване на партията на Борисов или свеждането й до нещо незначително, това е пътят, който трябва да се извърви. Преди да се роди нещо друго, което да заеме мястото на социалистите, след поредния им провален управленски мандат. Тройната коалиция всъщност беше успех, а не провал, ще каже някой, придържайки се към резултатите за бизнеса и добрата социална среда. Да, така е. Тройната коалиция е провал на морала. Другото е последица на съчетаване на либeрална икономическа мисъл и стремеж към социална защита.
И защото всичко в българската политика рано или късно стига до социалистическата партия, очевидна е необходимостта от пълната промяна. В момента се правят опити това да стане и с вътрешни, и с външни механизми.

Татяна Дончева радикално реши да загърби червените редици и да търси възможности за налагане на лява политика чрез нова формация. Георги Първанов май е стигнал до същия извод, но обяснява действията си различно. Разбира се, никой не се съмнява, че най-успешният политика, излязъл от редиците на социалистите, има предвид същото като Дончева. Да се даде нов шанс на нормалните хора, които имат леви убеждения, да упражнят правото си на глас. Както и шанс на други партии да правят коалиции с една нормална лява партия, без това да означава политическо самоубийство. Такава левица ще даде възможност за създаването и на стабилна десница, а центърът ще стане естествената им спойка.
Всъщност, вероятно и в тази ситуация вътрешните инстинкти за оцеляване ще запазят БСП цяла. Но ще е необходимо да се случи смяна на ръководството и принципите, по които от много години вече столетницата си гарантира политическо присъствие.

автор: Тихомир Църов 


Щракни тук, за да коментираш новината